МФ с изненадваща прогноза: Влизането ни в еврозоната ще доведе до забавен растеж на доходите и икономиката

 

 

 

 

Влизането ни в еврозоната няма да доведе до рязко увеличение на доходите и до по-голям икономически подем.

Дори напротив, увеличението на заплатите и ръстът на икономиката ще се забавят през 2025 г., когато се очаква страната ни вече да е в еврозоната.

Това става ясно от новата пролетна макроикономическа прогноза на Министерство на финансите, пише Блиц.

 

 

 

За настоящата година от Министерство на финансите очакват брутният вътрешен продукт (БВП) да нарасне с 3,2%. А през следващата година очакванията са ръстът на БВП да се забави до 2,7%.

 

 

 

Очакваното забавяне в растежа на доходите ще доведе до по-слабо нарастване на потреблението на домакинствата, пише в анализа на Министерство на финансите.

 

 

 

По-слабото нарастване на заетостта и забавянето на растежа на потребителските кредити ще се отразят в забавяне на растежа на потреблението на домакинствата, което ще продължи да бъде подкрепяно от реално увеличение на доходите, посочват експертите.

За следващите две години прогнозите не са по-различни. Очакванията са през 2026 г. ръстът на икономиката отново да бъде 2,7%, а през 2027 г. да се забави до 2,6%.

 

 

 

За сравнение, през 2019 г., последната преди пандемията, ръстът на икономиката на страната ни беше с 4 на сто.

През 2020 г. заради пандемията имаше спад,
а след това с постепенното излизане от кризата ръстът на БВП достигна 7,7% през 2021 г. и 3,9% през 2022 г.

 

 

 

През миналата година, заради предприетите мерки от централните банки по света за ограничаване на инфлацията, ръстът на БВП на България е едва с 1,8%.

Оказва се, че нито през настоящата, нито през следващите години икономическият ръст на България няма да доближи нивото от последната година преди пандемията, въпреки очакванията за влизането ни в еврозоната.

 

 

 

Подобна е ситуацията и с увеличението на доходите.

 

 

 

През миналата година ръстът на заплатите е доста голям – с 13,3%,
което беше направено, за да компенсират рекордната инфлация от предходната година.

 

 

 

Според новата прогноза на Министерство на финансите през настоящата година ръстът на заплатите ще бъде по-слаб – с 9,3%, което е свързано със забавяне на ръста на цените.

Но и през следващите години увеличението на доходите ще се забави. За 2025 г. очакваното повишение на заплатите е с 5,8%, а през следващите две години ще се забави съответно до 5,1% и 4,6%.

 

 

 

 

Оказва се, че през следващите две години, въпреки очакванията страната ни да влезе в еврозоната, официалните прогнози са за забавяне на икономиката и ръста на доходите.

 

 

 

От Министерство на финансите са публикували и прогнози за икономиката на страната ни на редица банки, рейтингови агенции и международни финансови институции.

 

 

 
Всички те очакват през следващата година ръстът на икономиката да е по-голям отколкото през настоящата 2024 г.

Изключение прави само рейтинговата агенция “Стандарт енд Пуърс” която очаква 3,3% ръст на БВП за тази година и 2,8% за следващата.

Като цяло новата прогноза на Министерство на финансите е по-негативна от средните очаквания на банките, рейтинговите агенции и международните финансови институции.

 

 

 

 

Новата прогноза на Министерство на финансите се влошава спрямо предишните очаквания от есента на миналата година.
Прогнозата за БВП в есенната макроикономическа прогноза на министерството беше за ръст с 3 на сто през 2025 г. и 2026 г.

Сега прогнозата е ревизирана и очакваният ръст на икономиката е с 2,7% през всяка от следващите две години.
Значително ревизирани надолу са и очакванията за ръста на заплатите през тази и следващите години.

 

 

 

 

Новата прогноза на министерството е инфлацията да продължи да намалява като в края на настоящата година достигне 2,3% (според кошницата на потребление в страните от ЕС).

 

 

Негативното демографско развитие в страната изчерпва възможностите за повишаване на заетостта, пише в пролетната макроикономическа прогноза на Министерство на финансите (МФ).

 

 

 

През годините населението на страната намалява, а средната възраст и съответно делът на пенсионерите в общия брой на хората в страната нарастват.

Затова от МФ прогнозират ръстът на заетостта да се забави до 0,5% през 2024 г. и до 0,3% през следващите три години.

 

 

 

Според пролетната прогноза броят на заетите през 2027 г. ще достигне 3,53 млн. души и ще е близо до нивото от 2019 г. (последната година преди пандемията).
Въпреки това коефициентът на заетост на населението на 15-64 години се очаква да достигне 74,7%, а коефициентът на икономическа активност на същата възрастова група – 77,9%.
Стойностите на тези показатели се очаква съществено да надхвърлят нивата от 2019 г. и се очаква те да бъдат над средните нива за страните от ЕС.

 

 

 

 

Това означава, че делът на работещото население ще бъде над средните нива за ЕС,
но въпреки това възможностите за увеличение на работещите хора се изчерпват.
Основно допускане на МФ е, че през следващите години увеличаването на заетостта ще се случва предимно чрез привличане на част от неактивните хора обратно на пазара на труда или чрез привличане на работна ръка от други държави.

 

 

 

 

Министърът на финансите в оставка Асен Василев изостава със събирането на приходите от ДДС.

 

 

За първите два месеца от годината приходите от ДДС са в размер на 2,7 млрд. лв.,
което представлява спад с 35,7 млн. лв. спрямо същия период на миналата година,
показват данни на Министерство на финансите. За цялата година очакваните приходи от ДДС са в размер на 18,626 млрд. лв., при приходи от 17 млрд. лв., заложени в бюджета за миналата година.

 

 

 

Оказва се, че в бюджета е заложен ръст на приходите от ДДС, но вместо да нарастват, те намаляват.

Събраните приходи от ДДС през първите два месеца на годината представляват 14,5% от планираните приходи за цялата година.
А за първите два месеца на миналата година са събрани над 16 на сто от заложените в бюджета приходи за цялата година.

 

 

 

Приходите от ДДС намаляват заради по-ниските постъпления от ДДС от внос от страни извън ЕС.

Намалението е най-значително при вноса на инвестиционни стоки и промишлени доставки.