АФП: Новият патриарх на БПЦ е приятелски настроен към Кремъл, а България е исторически и културно близка до Москва

Той наследява харизматичния патриарх Неофит

Подкрепен с 69 от общо 138 гласа, подадени от събранието на делегатите и Светия синод, върховния орган на църквата, той спечели избора пред съперника си Григорий, който беше определен от експертите като неутрален и получи 66 гласа (3 гласа бяха обявени за невалидни), предаде АФП, цитирана от БГНЕС.

Той наследява харизматичния патриарх Неофит, който почина през март, след като служи повече от 10 години, и който призова за прекратяване на войната в Украйна.

Даниил, от друга страна, подкрепи руската инвазия в Украйна в дълго видеопослание, излъчено през 2023 г., посочват анализаторите.

Той също така остро критикува решението на българското правителство от септември 2023 г. да изгони главата на Руската църква в София, архиепископ Василий, и двама белоруски свещеници, обвинени, че служат на руските геополитически интереси.

Българската православна църква представлява повече от две трети от населението.

Руският патриарх Кирил, който подкрепя войната, не присъства на церемонията.

Именно неговият международен съперник, Константинополският патриарх Вартоломей, присъства на пищната церемония по интронизацията на патриарха в позлатения купол на църквата, носеща името на руския светец Александър Невски в София.

През юли 2023 г. Вартоломей отслужи литургия в Истанбул в памет на жертвите на войната в Украйна в присъствието на украинския президент Володимир Зеленски.

През май 2022 г. Украинската църква обяви скъсването на отношенията си с Русия, обявявайки своята „пълна независимост“ от руските религиозни власти.

Роден като Атанас Николов на 2 март 1972 г., новият патриарх Даниил завършва богословие в Софийския университет. От 2018 г. той е митрополит на Видинската епархия.

През ноември 2022 г. той издава инструкции до своите свещеници, в които критикува тенденцията „да се сее омраза към една от воюващите страни, посочена като единствен агресор“.

След края на комунизма, който наложи атеизъм, много българи се обърнаха към религията. Според неотдавнашно проучване на Галъп 58% от тях се обявяват за вярващи.

Член на ЕС и НАТО, славянска и православна страна, България е исторически и културно близка до Москва. Но отношенията са обтегнати от началото на руската инвазия в Украйна, се казва още в репортажа на АФП.