Ода за НАТО и аспержите

Телевизиите и Европейската Илюзия: От Аспержите до Свободата

Телевизиите се надпреварват да ни поднасят примери за европейското ни въздигане, пише Кеворк Кеворкян. Дори най-малката стъпчица към висините на европейските ценности се възприема като символ на жадуваната свобода. Но докато се възхищаваме на тези постижения, вече се питаме дали тази свобода не е прекалено много за нас. Може би ще се окажем прави в наблюденията на писатели, които предупреждават за опасността от прекалена зависимост от свободата.

Свободата, която получихме, се превърна в средство за забавление и инструмент за измами, които ни подхвърляха и ни караха да вярваме в тях. Постепенно започнахме да мислим, че имаме роля в европейските дела. Но с времето осъзнахме, че нищо не зависи от нас и че дори не разбираме кой ни е дал свободата и на каква цена.

Политиците не се интересуват от тези въпроси. Ако ги попитате за Българската Съдба, ще получите само празни погледи. Ние се оставихме да бъдем управлявани от хора, които превърнаха политиката в перверзна игра. Народът е отчаян, част от него вярва в политически фигури, които използват властта си за лични цели.

Свободата и Българите в Испания

Българите, тласкани от изстъпленията на прехода, се пръснаха по света, като оставиха всичко мило и драго зад себе си. В испанското село Торе дел Бурго, българите берат аспержи и дори са ги нарекли „шпаранги“. Над 500 българи работят в това малко селце, докато испанците се крият на сянка.

Един нашенец, бригадир на двайсетина българи, заявява, че не се притесняват от работата на слънце. Тази метафора за леко наведени гърбове описва нашите отношения със свободата. Репортерката на Би Ти Ви свърши добра работа, разкривайки тази реалност, но водещите на предаването се опитаха да внушат, че около аспержите се създава нова България. Но в действителност, истинската България изчезва.

Свободата и Грандоманията

Свободата роди прекалено много грандомански изхвърляния. Накрая ще се окажем изоставени в нищото, оформени „от незнайна ръка по незнайни правила“. Българите прекалено доверчиво приеха свободата, която им беше предоставена. За мнозинството тя се изчерпва с възможността да работят в чужди полета и да се чувстват по-особени сред местните в България.

Рекламата за НАТО: Разтърсващата Истина

Телевизиите въртят реклама за 20-годишнината от членството ни в НАТО. Текстът на рекламата е изпълнен с патос и грандомания. Пита се: „За какво си струва да се борим?“ и отговорите са клиширани фрази за родината и свободата. Читателят или зрителят ще бъде поразен от прозрения като „Да се учим, да сполучим“ и „Това е свободата на хвърковатите чети“.

Рекламата завършва с тържествени фрази за свободата и единството в НАТО. Впечатляващата реторика обаче не скрива факта, че българите приемат свободата твърде доверчиво. За тях тя се изчерпва с възможността да работят в чужди полета и да се чувстват по-особени сред местните в България. Свободата ни донесе прекалено много илюзии и грандомания, оставяйки ни объркани и разочаровани.

Кой контролира съдбата ни?

Кеворк Кеворкян пита: кой разполага с достоверен отговор на въпроса за нашата стойност и същност? Политиците със сигурност не. Свободата ни обърка до такава степен, че започнахме да воюваме със себе си. В края на краищата може да поискаме някой да ни освободи от самите нас, след като не успяхме да запазим поне представата за себе си.

Това е критичен поглед към съвременната българска реалност. Свободата, която жадувахме, се оказа нож с две остриета, водещ до объркване и загуба на идентичност. Дали ще успеем да намерим пътя обратно към себе си, остава въпрос без отговор.