Версия: Ако Пеевски изключи 15 депутати от ДПС, вторият мандат отива при ПП-ДБ

 

 

 

Съпредседателят на ДПС Делян Пеевски намекна, че може да изключи 15-те депутати от парламентарната група на партията, които не подкрепиха кабинета на Росен Желязков. Припомняме, че откакто се конструира 50-ото Народно събрание, Пеевски вече изключи двама души – Айсел Руфат и Рамадан Аталай.

 

 

По-рано днес той обяви, че 30 души от групата на ДПС са евроатлантици и те ще останат депутати.

Какво обаче ще се случи, ако още 15 души бъдат изключени?

 

 

 

Парламентарната група на ДПС ще остане с 30 депутати и така ще стане четвърта по сила – след ППДБ, които са с 30 народни представители, и „Възраждане“ – с 38.

 

 

Ако изключването стане в следващите часове, президентът Румен Радев ще трябва да връчи втория мандат не на ДПС, а на ПП-ДБ.

 

 

Любопитно е, че 17 изключени народни представители са напълно достатъчни, за да създадат своя парламентарна група.

 

 

Не съм аз човекът, който да коментира политическите процеси в партията. От 1990 година следя дебатите в парламента. За мен е имало доста по-извънредни събития от ставащото в наши дни.

 

 

Това заяви в предаването „Денят на живо“ по Nova News бившият конституционен съдия и преподавател по конституционно право проф. Пламен Киров, който коментира горещата политическа ситуация у нас.

 
„Днес дебатът беше хаотичен. Не случайно по средата на дебата Бойко Борисов хвърли кърпата и предложи да се прекрати гласуването. Днес не видяхме дебат за политики, състав на кабинет, а видяхме един предизборен дебат. Разделението при гласуването на ДПС също не трябва да се драматизира твърде много. ДПС е стара партия и е показала, че може да се справя с всякакви проблеми. Ако ДПС изключи тези 14 депутати, които гласуваха „против“ проектокабинета „Желязков“, и групата им остане от 30 представители, вторият мандат трябва да отиде при втората по численост парламентарна група – тази на „Продължаваме промяната – Демократична България“, разкри той.

 

 
„Конституцията не дава срок на президента, в който той да връчи втория мандат. Между първия и втория мандат президентът може да проведе нов цикъл от политически консултации. Президентът може да разтегли малко тази процедура, ако вижда, че се отива на предсрочни избори, както най-вероятно ще стане. Целта е изборите да не бъдат в началото на септември, а да се проведат в началото на октомври. Третият мандат вече има срок и той трябва да бъде връчен в рамките на една седмица след втория, но там получилата го партия няма срок, в който да го изпълни. Това също дава възможност за едно разтягане на процедурата и изборите да не се провеждат август“, обясни конституционалистът какво предстои, след като първият мандат не беше реализиран.

 

 

 

„Политическият модел не се сменя лесно. В България е доста условно да говорим за политически елит. Като видим парламентарните групи, ще разберем, че там има доста случайни хора. Много хора въобще не са очаквали да влязат в НС и да станат депутати“, завърши проф. Пламен Киров.