Днес се навършват 16 години без Бате Асен

 

 

 

Къде ми са детските книжки,
кажи ми мой прашен сандък?
Закусиха сивите мишки
с вълшебните букви – язък!“

 

 

Какъв неземен прилив на щастие има в душата ми, когато чуя още началото на тази песен, пише Росица Костадинова в Edna.bg

Защото филмите, раните, кренвиршите, морето от нашето детство – ето това няма как да се повтори.

 

 

 

 

Кисимов е роден на 03.05.1936 в Пловдив и е кръстен в местната църква „Св. Петка”, която съществува и до днес и се намира в близост до Стария град на Пловдив. Щастливите родители са Людмила Попгеоргиева-Кисимова и инженер Ангел Панайотов Кисимов. Асен е второто дете на семейството, преди него през 1934 година е роден по- големият му брат (режисьорът) Иво Кисимов.

 

 

 

По спомените на самия Асен, детството му в Пловдив е „щуро и безгрижно“. Голямо влияние върху него оказва майка му – Людмила (или Мила, както я наричали всички). Мила учи в Софийския Университет „Климент Охридски”, но е изгонена по политически причини, след което отива да следва в Пловдивския Учителски Институт.

 

 

 

В Пловдив се запознава и с Ангел Кисимов, за когото по-късно се омъжва. Людмила Попгеоргиева-Кисимова помага на бедни и сираци през целия си живот. Тя запалва у своите синове интереса към книгите, изкуството и словото. По-късно, заради работата на Ангел, младото семейство се премества в София с двете си деца Иво и Асен.

 

 

 

„Цял живот съм се занимавал с деца, а и самият актьор е като дете – с любопитството си и с интереса си към прекрасния свят“, казва Асен Кисимов в едно от малкото интервюта, които е давал през последните си години. „Изглежда безкрайно много обичам децата и се отнасям към тях много внимателно, защото те са по-важни от възрастните. Борбата за успех сред тях е чиста – няма лакти, няма думи и действия зад гърба…И се мъча да запазя тази линия в собствения си живот“, добавя актьорът.

 

 

 

До голяма степен любовта към децата се дължи и на неговия учител проф. Георги Стаматов, при когото през 1959 г. завършва актьорско майсторство. Учителят често е казвал на своя ученик: „Запазете детството, запазете непосредствеността. Това е основата на актьорската игра“.

 

 

През 1965 г. Асен Кисимов става водещ на „Час на слушателя“ по програма „Христо Ботев“. Последното предаване е водил на 26 юни тази година. С разказваните от него приказки израстват няколко поколения българи.

 

 

 

“Той беше едно парче добро, което се движеше из България”, каза Любомир Пеевски, сценарист на „Час на слушателя“ от създаването на предаването през 1964 г. досега. Заради 50-годишния си стаж зад микрофона на „Час на слушателя“ екипът на предаването имаше намерение да се кандидатира за Гинес, но за съжаление може би повече няма да се излъчва, защото Бате Асен беше негова емблема, каза Пеевски.

 

 

 

Асен Кисимов или Асен Ангелов, както е принуден да се нарича в определен период от кариерата си, за да не бъде свързван с името на големия театрал Константин Кисимов, е играл за различни трупи – „Адриана Будевска“ в Бургас,  Театъра на Българската армия и театър „София“.

 

 

 

Има над 100 роли в театъра и над 30 – в киното.За 60-годишнината си заедно с композитора Бенедикт Молхов прави спектакъла „Чудото Чудомир“. Незабравима за публиката остава ролята на Николай в „Необикновен процес“, за която Кисимов е удостоен с първа награда на националния преглед на българската драма и театър през 1964 г. За втората българска постановка по Дюренмат – „Посещението на старата дама“ (1963), критиката посочва: Единствено интерпретацията на Асен Кисимов (Учителя) следва специфичния за Дюренмат трагикомизъм.

 

 

 

Върховете във филмовата му кариера са във „Бронзовата лисица“, „Бягащи кучета“, „Рицарят на бялата дама“, „От нищо нещо“, „Топло“, „Понеделник сутрин“.

 

 

 

Освен песента „Къде остана детството“ към „Войната на таралежите“ (1979), Кисимов изпълнява и рефрена „Всяко момче е бъдещ мъж“ към филма „Васко да Гама от село Рупча“, както и 60 други песни, представен на фестивала „Златният кос“.

 

 

 

През 2002 г. Асен Кисимов прави в Театъра на Българската армия моноспектакъла за ученици „Великите поети на България“ със стихове, фейлетони, сатири и разкази от Христо Ботев, Иван Вазов, Димчо Дебелянов, Христо Смирненски, Чудомир, Валери Петров, Леда Милева, Николай Хайтов и Елин Пелин. Кисимов приема като своя мисия възраждането на актьорските рецитали. „Децата изглежда не бяха чували актьор да рецитира нещо така сериозно, нещо от техните учебни програми, и магията на великата класика да стига реално, осезаемо до тях“, споделя той след свой спектакъл: Но след първите две-три минути те замлъкнаха и аз бях безкрайно радостен.

 

 

 

На въпроса, ако можете да застанете на място, от което да ви чуе цяла България, какво бихте казали на хората, отговорът неизменно е : „Ще рецитирам стихотворението на Джани Родари в превод на Валери Петров – Ако имах едно магазинче с две полички, щях да продавам – познайте какво? Надежда за всички.“

 

 

 

Последната изява на Асен Кисимов пред публика е на 12 юли 2005 г., когато гостува в Благоевград по време на Дните на френската култура. На следващата сутрин сърцето му внезапно спира да бие, но до самия си край той говори с нетърпение за предстоящата му среща с деца.

 

Поклон!