Хора, какво още ни чака в бъдеще?

Не мога да го приема спокойно. Не мога да приема ежедневното облъчване от медиите със статистиките за заразени, болни и починали. С изброяването колко болнични легла са запълнени, къде има/няма достатъчно медицински персонал. Натискането на копчето на телевизора/радиото/компютъра не ме спасява.

Не, не мога повече да поемам и осмислям хипотези, прогнози и предвиждания за разпространението на вируса, които непременно вменяват вина у хората и поведението им.

Не мога да приемам спокойно месеци наред подрастващите да седят затворени пред екраните, обездвижени и губещи и без това малкото си социални умения. И работещите от къщи да са се сраснали вече с анцуга, суичъра и чехлите.

Прилежно спазвам всички предписания за поведение в тази ситуация, обявена за извънредна вече близо две години. Това не ми пречи да си задавам въпроси.

Докога? Защо? Не е ли абсурдно? Ползите ли са повече или вредите? И какво още ни чака в бъдеще?

Снимката взех от Boyan Rashev

   Автор: Светла Бъчварова, фейсбук