Правим ли нещо или просто страдаме тихо в ъгъла?

Почвам да се притеснявам, като гледам първите реакции на първите хора. Плевнелиев е „потресен“, „наскърбен“, вероятно и просълзен, обаче нещо правим ли или просто страдаме тихо в ъгъла?

Борисов нарече Европа „държава“, Европейския съвет – „Съветски съвет“, без нищо да е ясно обвини бежанците за извършители на атентата (въпреки, че повечето бягат точно от ДАЕШ, реалните извършители), оплака се, че „не е честно“ – като деца така си говорехме в общи линии.

Кунева смело обясни как не се плаши и ще продължи да пътува до Брюксел, а Бъчварова едва ли не се зарадва, че атентатът се е случил точно сега, за да подчертае предвидливостта на властта с планираното преди 2 месеца антитерористичното учение…друг е въпросът, дали трябва да се проведе точно днес, когато хората са уплашени.

А сред най-важните задачи се оказа прибирането на Цачева от Брюксел. Майко мила, да чукаме на дърво и да мислим с главите си на следващите избори…

Кристиян Вигенин, фейсбук