Студентка, работеща в „Пирогов“: Не е лъжа!

 

Тя е студентка и работи в „Пирогов“. Тя е от тези момичета, които съдбата вкара в тъжното приключение „коронавирус“ – без предисловие, без предварителна нагласа, даже без опит. Ани учи за медицинска сестра и по трудния начин „влезе“ в професията си. И… видя и прозря доста неща. Ето нейния разказ, който публикуваме без редакторска намеса:

 

 

 

Никога не са ми се отдавали дългите и чувствени слова, за това дълго мислих дали да изкажа мнението си за кризисната ситуация , в която се намираме.

 

 

 

Аз съм студент в медицински университет – София и тази година ми предстои да завърша … като медицинска сестра.

 

 

 

Работя в една от големите софийски болници и първоначално и аз си мислех, че Covid 19 е една голяма лъжа , че ни манипулират и т.н. …

 

 

 

До момента, в който една седмица бях затворена с болни от този вирус.

 

 

Нямам думи да опиша какво ми видяха очите и колко е страшно всъщност.

 

 

Неподготвена психически, нито физически аз се вмъкнах в това „приключение”, за да се уверя лъжат ли ме или не и разбира се – да помагам.

 

 

 

Там облечен в гащеризон, с очила , маска , шлем и т.н , тичащ от стая в стая 24/7 , не ти достига въздух от всички тези предпазни средства ,осъзнавайки колко всъщност истинско и страшно е всичко , не знаеш кое първо да започнеш.

 

 

 

Идва нов пациент, виждаш страха в очите, опитваш се да го разведриш и да го окуражиш , а неговия единствен въпрос към теб е „ ще умра ли?”.

 

 

 

Мога да обяснявам много за работата , за пациентите , за страха и мислите , които ти минават през главата , когато си там , но не това е целта на моето обръщение към Вас.

 

 

 

 

Вече шести ден стоя вкъщи, затворена .. 14 дневна карантина.

 

 

 

Навивам си аларма да стана сутрин , за да ме пече слънцето на терасата , защото следобяд се скрива ?!?!?

 

 

 

Ежедневно виждам голяма част от хората , за които ние се грижим , не спим , тъгуваме и заедно с тях преживяваме мъките им , как се разхождат напред – назад и използват хубавото време , за да поседят на спирката пред блока в компания от 10 човека и да обсъждат как кризисният ни щаб е „гола вода„. Как „ този Годжи откакто навлече тази униформа само глупости разправя” ; как здравните специалисти „изобщо не ги вълнуват , спят ли , не спят ли и кои са те , че да казват да си стоим вкъщи в това хубаво време , те са ТАМ , за да ни лекуват , защо мрънкат , нали сега ще вземат и те големите пари?”

 

 

 

 

Ами обидно ми е .

Не знам какво да кажа повече.

Остана ми само да се обърна към останалата част от здравомислещи хора.

 

 

 

ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ, МОЛЯ ВИ!

ЗА ВАС , ЗА СЕМЕЙСТВАТА ВИ , ЗА БЛИЗКИТЕ ВИ!

ОЩЕ МАЛКО ОСТАНА

 

 

 

– от една студентка под 14 дневна карантина

Ани Паунова / Фейсбук