В разгара на ковид-кризата българската икономика е отбелязала тежък спад, сравним с печалната Жанвиденова зима
През второто тримесечие на 2020 г. – точно когато коронавирусът се развихри и страната вече бе в извънредно извънредно положение, производството на стоки и услуги се е сринало с 9.8% спрямо предното тримесечие, обяви Националният статистически институт.
Данните са експресни, т.е. не са съвсем пълни и ще бъдат коригирани. Статистиката сочи още, че спрямо същия период на 2019 г. спадът е 8.2 на сто, пише Сега.
Трябва да се отбележи обаче, че дори с тези стряскащи резултати България е сред страните в ЕС с най-малко свиване на брутния вътрешен продукт (БВП) за април-юни. Всъщност само Литва, Финландия я и Полша са с по-малък спад на БВП от нас – съответно 3.7%, 5.2% и 7.9% спрямо година по-рано.
А най-тежко ударени от пандемията и последвалите ограничения и забрани са: Испания – 18.5% срив на икономиката, Унгария – 14.5%, Португалия – 13.9%, и Франция – 13.8%.
Ден преди да излязат данните новият министър на икономиката Лъчезар Борисов прогнозира, че спадът на БВП у нас за второто тримесечие ще е под 10 на сто. И позна. Цяло чудо е, че нашата икономика не е сред най-пострадалите от корона-кризата – при положение че управляващите излязоха с неубедителен антикризисен план за бизнеса – и като мащаби на финансирането, и като спектър на мерките.
При това голяма част от предвидените схеми за подкрепа на фирмите много закъсняха, други не са особено полезни и привлекателни за предприятията, а трети дори още не са тръгнали.
Явно българският бизнес за пореден път доказва, че е жилав и че оцелява въпреки правителствата, а не благодарение на грижите им.