Мистерия се заплита около строителството на древния Константинов мост над Дунав.
Останки от мащабното антично съоръжение се появиха по-рано през лятото, след като нивото на реката се срина до критично ниски нива. Това даде възможност на историци и археолози да изследват моста, но откритията още повече усложняват пъзела около изграждането на речното съоръжение.
Археолози от Регионалния исторически музей в Плевен, съвместно с д-р Найден Прахов – директор на Центъра за подводна археология – Созопол, се възползваха от пониженото ниво на река Дунав, за да извършат оглед и документaция на останките от основите на Константиновия мост при плевенското село Гиген.
Въпреки силното течение на реката екипът успява да документира изключително интересни детайли, свързани с градежа на това забележително инженерно съоръжение от Античността.
„Основите са изградени от големи квадрови блокове, някои от които са с внушителни размери и са облицовали фундамента на съоръжението. В част от блоковете се наблюдават жлебове и метални скоби тип „лястовича опашка“, залети с олово, които са служили за свързване на отделните каменни блокове. Над квадровите блокове е изграден тухлен градеж. В един от запазените сегменти са документирани шест реда тухли с дебелина около 10 сантиметра. Тези детайли от конструкцията на моста продължават да поставят повече въпроси, отколкото да дават отговори относно неговото изграждане“, коментираха от музея в Плевен след подводната мисия.
Оттам добавят, че един от най-интересните въпроси остава как древните инженери са успели да изградят масивните колони в самото корито на река Дунав при наличието на силно течение – фактор, представляващ сериозно предизвикателство както за строителството в Античността, така и за съвременното археологическо документиране.
Константиновият мост е пътен мост над река Дунав, съществувал в Късната античност и свързващ Улпия Ескус (край днешното село Гиген в България) със Сукидава (край днешния град Корабия в Румъния).
Мостът е с дървена връхна конструкция и зидани каменни стълбове. Разкрити са останки от крайните му опори, които са използвани и като порти, и няколко от междинните опори, намиращи се под водите на река Дунав. Общата дължина на моста е 2434 метра, предполага се, че ширината му е била 5,70 метра при височина над водата около 10 метра. Константиновият мост е построен или обновен през 328 г., когато е официално открит от император Константин Велики. За освещаването на моста дошъл лично владетелят и останал в Ескус няколко денонощия за празненствата.
Предполага се, че мостът вече не функционира през 367 г., когато император Валент прехвърля войските си през Дунав по понтонен мост по-надолу по течението на реката.
„Екипът на Регионалния исторически музей – Плевен, отправя апел към туристите да не слизат върху останките от основите на моста и да не предприемат опити за гмуркане около тях. Силното течение на реката и специфичните условия около останките крият сериозен риск за живота и здравето на хората, които не са професионални водолази“, добавиха от културната институция в северния областен град.
Градът почита бащата на император Траян
Улпия Ескус е сред основните градове на римската провинция Долна Мизия (Moesia Inferior). Това място било обитавано от племето трибали.
В Античността река Искър, която се влива в Дунав недалеч оттук, била наричана Ескус и затова и главното селище на трибалите тук носело името „Ескус на трибалите“ (Oescus Triballorum). След като римляните окупират тези земи в Ескус е настанен V Македонски легион.
След триумфа на император Траян над даките, в който взел участие и V Македонски легион, в чест на това знаменателно събитие Ескус получил статут на град-колония, което представлявало най-високата степен при римското провинциално управление. Това се случило през 106 г. Градът прибавил към името си Улпия в знак на уважение към бащата на императора – Улпиус, и така започнал да се нарича Улпия Ескус.
БГ днес