Легендарната треньорка Нешка Робева също коментира завръщането на мощите на цар Самуил в София. Тя откри съвпадение с рождения ден на Ванга, който е днес.
Ето какво написа Робева ъв Фейсбук:
Има ли случайни съвпадения? На 3 октомври 1911г е родена българската пророчица Ванга. Веднъж „вгледана“ в невидими за нас времена, възкликна:
„Какви мАже е имала тая България, сега нема такива“
Днес България приема един от тях.
През тези дни не спирам да мисля за трагичната съдба на България.
Самуил и неговите войни. Исках да публикувам клипа, но не умея и затова помолих моя стар танцьор и колега да го направи. Той написа и силно вълнуващ текст. Връщам се 24години назад Когато за първи път чух изпълненията на „Исихия“ идеята за „Орисия“ се появи спонтанно. Нощи наред слушах тази музика. Дни и нощи пред очите ми бяха избитите 60000 войни от агаряните, и думите на монах Исай „И нямаше княз, който да поведе народа“ Дълбокият драматичен глас на Васил Михайлов… Звънът на оковите… И един куплет изпят с целия трагизъм на оковани, но непречупени мъже. „Ой те Земьо, църна майко, от изник си ми заплакала… “ Или „Господи возвах тебе – услиши мя…. Услъйши мя Господи…“ Услъйши мя, Господи. „Орисия“, Спомням си въпроса на френския продуцент, „Г-жа Робева, толкова ли е трагична съдбата на Вашия народ?“ Разказах му историята на Самуиловите войни… 700години! Години на две робства… Шест месеца „Исихия“ правиха музиката – без ноти, без модерна техника – музика бликаща от сърцата им. Постановката на спектакъла вървеше изключително трудно, танцьорите не можеха да възприемат музиката. Те разбираха фолклора. С музиката на „Исихия“ не можеха да се разберат. Спомням си работехме в залата – на Мартин Мочков възложих да направи танца, разглеждахме картината на Св. Русев „Самуиловите войни“ скулптурната композиция на Л. Далчев, Мая Вапцароява разказваше легендите за ослепяването и придвижването на окървавената войска, през горите, ориентирайки се по мъха на дърветата, белите кърпи върху ослепените лица, езикът на слепите – обществото на просяците…. Не, това не можеше да бъде танц, това беше преживяване драмата, болката, падане, подем, издигане… Безсмъртие… Мартин го усети, предаде го на момчетата, те го представиха…
Не зная има или няма случайности – „Исихия“ се появи изневиделица, след едно предателство и просто ни поднесе „Орисия“… Спомням си една вечер, работехме до късно, когато телефонът звънна – беше Евгени /ръководителят на групата/, който с разтреперан глас ми каза, че са в студио – записват „Самуиловите“, когато чул по радиото, че това е денят в който са ослепени войните на Самуил. Случайност ли беше?!
Днес България приема един от своите достойни синове – Цар Самуил.
Приема и неговите войни…. Дано ни простят. САМУИЛ СЕ ЗАВРЪЩА.