Директорът на Федералното бюро за разследване (ФБР) на САЩ Каш Пател е пристигнал в Русия за среща. За това стана ясно преди минути от американската телевизия MS NOW. „MS NOW научи, че директорът на ФБР Каш Пател е пристигнал в Русия за среща“, съобщават от медията. Това е първото му посещение в Русия от 2013 г. насам.
Наскоро европейското издание „Политико“ съобщи, че Пател планира да посети Русия на 14 и 15 октомври, като първо ще отиде в Москва, а след това в Санкт Петербург. Според публикацията домакин на американския директор вероятно ще бъде руската Федерална служба за сигурност (ФСБ).
По-рано днес говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отказа да потвърди информацията за визитата. „Такива посещения почти никога не се обявяват предварително, така че няма какво да ви кажа“, заяви той пред журналисти, цитиран от руската агенция Интерфакс.
Към момента ФБР не е потвърдило официално посещението.
Посещението на Пател се случва по-малко от два месеца след изненадващата визита в Москва на директора на ЦРУ Джон Ратклиф. Той пристигна в руската столица с американски военен самолет Boeing C-17A Globemaster III на 25 август, а информацията за пътуването му първоначално не беше потвърдена от Кремъл.
Според американски медии Ратклиф е разговарял с представители на руските власти за войните в Украйна и Иран. Сред обсъжданите възможни цели на визитата бяха проверка на готовността на Москва за мирни преговори и отправяне на предупреждения във връзка с войната в Украйна. Кремъл заяви, че руският президент Владимир Путин не се е срещал с директора на ЦРУ, но е бил информиран за контактите му с руските спецслужби.
За визитата на Ратклиф се появиха теории в няколко престижни американски издания. Вестник The New York Times писа, че шефът на ЦРУ е пристигнал, за да призове Москва да сключи споразумение с Киев, преди военното и икономическото ѝ положение да се влоши още повече.
Axios съобщи, че Ратклиф е предложил и идеята за тристранна среща на върха между Тръмп, Путин и Зеленски.
The Wall Street Journal съобщи за още един елемент от мисията – предупреждение към Москва за недопустимостта на евентуална атака срещу страни от НАТО, преди всичко балтийските държави. Самият Тръмп обаче отрече Ратклиф да е пътувал до Москва, за да предупреждава за атака срещу НАТО или да обсъжда Иран, и определи визитата като „до известна степен рутинна“. В същото време американският президент допусна, че от посещението „може да излезе нещо“, като добави, че администрацията му се опитва да сложи край на войната в Украйна.
Според The Washington Post във Вашингтон са се опасявали, че Кремъл възприема продължаващата война на САЩ с Иран и изчерпването на американските оръжейни запаси като възможност за ескалация в Европа. По данни на изданието Ратклиф е предупредил руската страна, че сериозна ескалация на войната в Украйна ще има обратен ефект и ще тласне Тръмп към по-тясно сближаване със Зеленски.
На 5 септември руският президент Владимир Путин прие в Кремъл специалния пратеник на Тръмп Стив Уиткоф и зетя на американския президент Джаред Къшнър. Разговорите продължиха повече от три часа и бяха част от дипломатическите усилия за намиране на изход от войната в Украйна.
Преди няколко дни президента на САЩ Доналд Тръмп проведе телефонен разговор с руския си колега Владимир Путин, който продължил около час и половина. Кремъл го определи като „много съдържателен и приятелски“, а съветникът на Путин по външнополитическите въпроси Юрий Ушаков разказа, че двамата президенти не искали да затворят телефона първи и прекратили разговора едновременно.
Той разказа още, че основната тема била войната в Украйна. Путин приел с разбиране някои от предложенията на Тръмп за деескалация, но според Кремъл възобновяването на тристранните преговори със САЩ и Украйна се отлага. Ушаков обвини Киев, че с атаките с дронове по време на изборите в Русия е провалил възможността преговорите да бъдат подновени незабавно.
След разговора Тръмп обяви договореност Русия да достави общо около 3 млн. тона дизелово гориво за американския и световния пазар с цел понижаване на цените. Решението предизвика остра реакция от украинския президент Володимир Зеленски, който го определи като „слабо решение“ и „инвестиране във война, която трябва да бъде прекратена“.