Опитът за преврат в Полша ни отваря тъкмо навреме очите, че и у нас битката е първо за съдебната власт. Целта на неуспешния засега щурм във Варшава е конституционните съдии да тълкуват основния закон според очакванията на Брюксел, включително да се отменят избори и референдуми, както се постъпи в Румъния. У нас обаче съдът е нужен на полуотстранената от властта сглобка, за да пази по-първите й хора от всичко, което ги застрашава – от пачките и кюлчетата до петроханските безобразия.
И тъй като биха загубили избиратели, ако признаят, че треперят за собствените си кожи, десните упорито заливат публичното пространство с познатите до втръсване и изхабени от безмилостна употреба шаблони. По петърстояновски страдат в аванс, че сме щели да се отклоним от цивилизационния си избор и да излезем от ЕС и НАТО. След като една Великобритания я разтакаваха години наред, докато прекрати членството си в Евросъюза, трябва да си на нивото на жълтопаветник, за да повярваш, че Брюксел ще позволи на минутата България да се оттегли.
Плашат ни и че комунистите щели отново да доведат страната до национална катастрофа. Какви комунисти се въртят в главите им, можем само да гадаем, но за националните катастрофи историята е ясна и категорична: те са две – през 1913 г. и през 1918 г. и са допуснати от дедите на сегашните десни. През 1944 г. пък бащите им ни изправиха пред трета, поддържайки до последно съюза с Хитлер, но благодарение на отстраняването им от властта България запази земите си отпреди войната. Оттогава до ден днешен не сме губили територии.
Разбира се, и отдясно има разумни хора, а пък отляво мнозина се отрекоха от предишната система, в която си живееха много по-добре от нас благодарение на привилегиите си. Сред тях са доста московски възпитаници, като оня партизански син, който непрекъснато ни предупреждава за руската опасност. И нито дума, че според речника на сегашните му политически фаворити баща му е бил терорист.
А един известен интелектуалец, син на доносник, ни плаши, че се подготвя връщането ни към социализма и влизането ни в нов Съветски съюз. Може да не помни, че преминаването към друга обшествено-политическа система обикновено се случва при големи геополитически промени. Ако пък е наясно с това, нима смята, че сме на прага на такъв преход? Та нали в цяла Европа е капитализъм, включително и в Русия?
Трудно е да се изброят всички политкоректни внушения, с които десните припряно и ожесточено атакуват избирателите. А и не е нужно. Дори само от посочените тук мислещият гласоподавател може да прозре, че истинската цел на десните политици от Иван Костов до Васил Терзиев е да запазят влиянието си в съдебната власт, за да си спасят кожите. Особено като се знае, че не за всички давността е изтекла.
Иво Атанасов