Прагът на новия зимен сезон изправя планинските ни курорти и хотелиерите пред позната криза – липсата на местен персонал за ключови позиции в кухните и ресторантите. За да спасят бизнеса си от внезапно напускащи готвачи, сервитьори и камериерки, собствениците на обекти в Банско, Велинград и по морето масово насочват вниманието си към внос на работна ръка от далечни държави в Азия и Близкия изток.
Издадените разрешения за достъп до българския пазар на труда за изминалата година са над 49 хиляди, като 19 хиляди от тях са за сезонна заетост до 90 дни. Данните от Агенцията по заетостта и Българската стопанска камара показват, че наемането на чужденци от страни извън Европейския съюз вече се превръща в трайна тенденция за българския туризъм, строителство и земеделие.
Разпределението на сезонните кадри е силно концентрирано в регионите с най-развит туризъм. Статистиката на Института за пазарна икономика класира на първо място област Бургас с над 8000 разрешения, следвана от Варна с 3000 и Пазарджик с 1500 разрешителни, насочени предимно към спа столицата Велинград. Столицата и област Благоевград, където се намира Банско, разчитат на по над 1000 чуждестранни работници.
Основните позиции, които чужденците запълват, са предимно в ресторантьорството и хотелиерството:
- Една пета от разрешителните са за кухненски персонал и помощници;
- Над 2000 са за общи работници;
- По над 1600 са за земеделски работници и камериерки;
- По над 1000 разрешителни са издадени за сервитьори, чистачи и работници в ресторант, а списъкът продължава с помощник-готвачи, миячи на съдове, готвачи и пикола.
Почти половината от сезонните работници идват от Узбекистан и Киргизстан, следвани от граждани на Турция, Бангладеш, Непал и Молдова, макар разрешителни да са издадени на хора от общо 55 страни.
Основната причина за интереса на кадрите от Азия са финансовите условия – в държави като Индонезия масовите възнаграждения са около 200 евро, а най-високите достигат 500 евро, което прави българските заплати изключително атрактивни.
Ето какво разказва Тристи, която работи в хотел в Банско: „Решихме и заминахме от Непал за Дубай. Там работихме няколко години и тогава си казахме: „Добре, достатъчно. Нека опитаме нещо ново, да отидем някъде, където не е толкова познато, на някое ново място, в нова държава“. Видяхме много места, но избрахме Банско. Намерихме си работа, пристигнахме и ето ни сега. Работим в хотел.“
Относно възнагражденията и живота у нас тя допълва: „Взимам някъде около 700, понякога и малко повече, ако получа бакшиши, но със сигурност тук мога да спестявам, ако не харча много пари, разбира се. По принцип парите са добри, ако ги сравнявам с Непал, но ако трябва да ги сравня с Дубай, нещата са горе-долу равни. Няма голяма разлика в равнището.“
Тристи има договор за още две години в България и постепенно навлиза в местната среда: „Малко ни е трудно, разбира се, защото мястото е ново. Хората са различни и с различно мислене. Ние идваме от различна култура, не сме свикнали все още напълно. Но ми харесва. Най-важното нещо е да започнем да разбираме. Сега знам само някои думи, като „Добро утро“. Нещо такова. Знам тези думи, защото това е работата ми. Трябва да поздравявам гостите. Добро утро. Добър вечер.“
Освен краткосрочните сезонни работници, които се настаняват в къщи за гости и апартхотели в Банско и Разлог, все повече чужденци избират да се преместят за постоянно. В обектите, ориентирани към чуждестранни гости, все по-често разчитат на служители от Турция.
„Те са се преместили, имат си приятели, свой живот. Дори бих казала, че подобриха обслужването като цяло. Всяка нация има свой манталитет, начин на обслужване, сервиз като цяло. Колегите от Турция се отличават специално. Всички знаем какво е турското гостоприемство в Турция. Голяма част от него пренесоха и при нас, което спомогна“, твърди мениджър на хотел в Банско пред Nova.
Бизнесът е категоричен, че вносните кадри запълват критични празнини, за които на българския пазар на труда вече няма достатъчно местни кадри.