Цар Самуил е бил висок 153 сантиметра и е починал на възраст между 60 и 70 години. Това показват резултатите от нов антропологичен анализ на костните останки на българския владетел, представен от учени от Българската академия на науките на пресконференция в БТА.
Освен това, владетелят е страдал от множество заболявания, които затруднявали движението в последните години от живота му. По скелета са установени и следи от травма на предмишницата, довела до сериозно увреждане на лявата ръка.
„Тук сме, за да изпълним своя дълг и да покажем предварителните резултати“, каза проф. Людмил Вагалински. Той подчерта, че целта на учените е да информират обществото за извършената работа и за предстоящите изследвания.
По думите на доц. Христо Попов, директор на НАИМ-БАН, връщането на тленните останки в София е резултат от продължителни усилия на специалисти и научни институции. Проф. Вагалински е ангажиран с проучванията повече от 15 години, а преди 12 години той, доц. Виктория Русева и покойният член-кореспондент Йордан Йорданов са работили с останките в Солун. Изследването е проведено в тамошния Музей на византийската култура, преди да бъдат пренесени в България.
„Тези данни, които сега сме извлекли потвърждават информацията, която имаме от древните хронисти. Те сравняват физическата сила и от друга страна – енергията и мъдростта на Самуил и на неговия син. Наблягат върху това, че синът е много силен и мощен. Имаме хипотеза за едните костни останки, че са на Гаврил Радомир и те съответстват приблизително на това описание. Самуил е отстъпвал по всички тези показатели на своя син, но е бил много мъдър, много енергичен и много волеви”, каза проф. д-р Людмил Вагалински от Националния археологически институт с музей към БАН.
Царят търпял значителни болки
По костите са установени дегенеративни изменения, включително спондилоза на гръбначния стълб и артрозни изменения на крайниците, както и възпалителни процеси около ставите. Според доц. Русева тези състояния вероятно са причинявали значителни болки и са затруднявали придвижването на владетеля, въпреки че историческите извори го представят като човек, който е участвал във военните походи заедно със своята войска.
По скелета е установена и травма на предмишницата, довела до образуването на т.нар. лъжлива става и причинила сериозно увреждане на лявата ръка.
Предстоят ДНК анализи в чужбина
След пренасянето на останките в България предстои разработването на цялостна научноизследователска програма с участието на български и чуждестранни специалисти. Предвиждат се радиовъглеродно датиране, изследвания на древна ДНК, анализ на стабилни изотопи и нова реконструкция на главата на цар Самуил.
Чрез генетичните изследвания учените ще търсят данни за пола на децата, погребани в саркофазите, както и за възможните роднински връзки между индивидите. Една от задачите е да се установи дали най-малко осемте деца от саркофаг „Делта“ са от една майка или от различни майки. Ще бъдат проучвани и възможни генетични връзки с древни популации от териториите на Армения и Централна Европа.
Анализите на стабилните изотопи могат да дадат информация за хранителния режим на погребаните и за евентуалното им придвижване приживе, включително дали са родени и прекарали ранните си години в различна природна среда от тази, в която са открити останките им.
За предстоящите анализи ще бъде необходимо международно сътрудничество, тъй като част от изследванията изискват специализирани лаборатории и допълнително финансиране. При оптимистичен сценарий публикуването на резултатите може да отнеме две до три години, посочиха учените, като допълниха, че ще се стремят да ускорят процеса.
Труд