Какво ни каза днес Василев за макроикономическата стратегия на страната ни в бъдеще? Прокламира нуждата в най-кратък срок да се постигне балансиран бюджет. Говори за нуждата от бюджетни съкращения в среда на все още крехка икономика и обща икономическа несигурност. С оглед на неяснотите по бъдещото развитие на пандемията, тези идеи не само не отговарят, а и са в пряк разрез с всички препоръки на международните институции от последната година, както и с властващите мнения в моята академична сфера, а именно – на макроикономистите.
Позволявам си да говоря по тази тема, тъй като съм посветил на нея последните години от академичната си кариера. Експериментът, който предлага Николай Василев, може да носи много имена, но най-често е наричан „експанзивен остеритет“ (еxpansionary austerity). Традиционното виждане е, че резките и сериозни бюджетни съкращения водят до спадане на общото търсене и потребление в икономиката и съответно водят до повишаване на безработицата.
Според обратната, относително екзотична теория на “експанзивен остеритет”, резките бюджетни съкращения по време на икономическа криза могат да имат дори позитивен ефект върху икономиката – ако намалените държавни разходи (например чрез намаляване на заплатите или персонала), повишат доверието в дадена държава, съответно те могат да докарат толкова много частни инвестиции, че да компенсират намаленото потребление на гражданите и крайният ефект да е положителен. Нобеловият лауреат Пол Кругман с години осмиваше в свои материали тази идея за „феята на доверието“, която магически ще докара толкова много частни инвеститори в една изпаднала в рецесия страна, в която няма търсене и има висока безработица.
Аз знам, че Николай Василев твърдо вярва в тази идея, тъй като имахме възможност да го обсъдим през миналата есен, и да не стигнем до разбирателство. Идеята за нуждите от бюджетни съкращения по време на кризи се базира на научните трудове на уважавани икономисти, като водещите от тях са може би Carlo Favero, Francesco Giavazzi и Alberto Alesina, които обобщиха многогодишните си трудове по темата в книгата Austerity, като имам честта да познавам доста от хората, работили по нейното създаване. И наистина, исторически, в книгата са посочени няколко случая, в които бюджетните съкращения действително дори в краткосрочен аспект са успели да помогнат на дадена страна. Но за да сме честни, макроикономическата дисциплина в последните години стигна до заключението, че това са по-скоро единични изключения от правилото – което показва, че такива експерименти не носят позитивни резултати в краткосрочен план.
Такива експерименти бяха направени и по време на европейската дългова криза – но не завършиха нито с краткосрочен, нито с дългосрочен успех, в редица от страните от периферията на Еврозоната. Можем да спорим дали това е било, защото не са били направени правилно, но заключението поне в момента изглежда доста песимистично към този подход, поне от страна на макроикономическата дисциплина – макар да има други виждания сред финансисти и представители на бизнеса. И докато сред финансистите и представителите на бизнеса често тези допускания и заключения се базират на отделни исторически епизоди и на собствено чувство, то макроикономическата дисциплина се опитва чрез комплексни модели, които са комбинация от теоретични модели и емпирични изследвания, да намира истината и да се движи към някакъв консенсус, и аз силно вярвам, че ни дава доста по-добри сведения.
От избухването на COVID-19 пандемията насам в глобален аспект времената се променят. Тази промяна включва приемането на високи бюджетни дефицити и държавни разходи в много по-голяма степен за правилната политика поне в краткосрочен план. Такава политика гарантира, че поне доходите на гражданите няма да пострадат във времена, когато частните инвестиции са ниски, когато несигурността спира бъдещи такива и когато търсенето е свито поради невъзможност за потребление, както беше в най-тежките месеци на пандемията.
В такава трудна ситуация единствено държавните разходи запълват дупката, така че спадът в потреблението да не бъде още по-голям, което съответно до доведе до още по-висока безработица, спад на доходите и като цяло по-ниско благосъстояние за обществото. Такава е практиката в момента във всички държави-членки на ЕС – Маастрихтските критерии, например, продължават да не важат и за тази година, тъй като виждането, че сега не е моментът за намаляване на държавните разходи, продължава да е доминиращо.
Вицепремиерът Атанас Пеканов, Фейсбук