Медицинска сестра от Горна Оряховица шие магически шевици за плодородие! Орнаментите й са свързани с орисия за раждане на ново поколение, здраве и дълголетен семеен живот.
53-годишната Станислава Трифонова е превърнала почти изгубеното изкуство на сокайната шевица в своя мисия. Докато упражнява професията си в местната болница, успява да съчетае натовареното всекидневие в здравеопазването със своята кауза за опазване на българското фолклорно наследство. Влечението й към плетене, шиене и бродиране е още от петгодишна възраст. Прави и бижута от цветя, асортиментът й от изделия е много богат, но шевиците са й най на сърце.
“До преди три години дори не бях чувала за тази шевица. Според традициите сокаят се слага за първи път на сватбата и се носи от младата омъжена жена в нейните детеродни години, вградените в него символи имат магическа и защитна функция”, разказва пред “България Днес” Трифонова.
Според народните вярвания момите везели шевиците скрито и влагали в тях своите желания. Вярвало се е, че ако лош или завистлив човек види работата им, преди да е завършена, може да я урочаса и да развали магията на кодовете, вплетени в нея. Основните цветове на шевицата са червено, зелено, синьо, жълто, оранжево, черно, има много символи, като мотивите са предимно флорални.
Станислава работи дупчена сокайна шевица върху фино домашно тъкано ленено платно. Кърпата може да е дълга до 3,5 метра. Всеки квадрат от схемата се изпълнява с точно 21 бода, при това по строга последователност. Резултатът трябва да бъде огледален, за да няма шевицата лице и опако. Най-впечатляващото е, че когато бродерията бъде вдигната срещу слънцето, сякаш започва да свети. Малките дупки в плата пропускат лъчите и създават впечатлението, че самият орнамент излъчва светлина.
“Конецът се стяга максимално, за да се получат дупчици, и когато човек я погледне срещу светлина, изглежда, че свети. Много е ефектно, но и трудоемко”, допълва майсторката.
Целта на Трифонова е да запази това културно наследство и да предаде специфичните умения за неговата изработка на колкото се може повече хора.