„Колкото по-сигурно стои в Европа, толкова повече България се затваря в себе си. Доказателството е преди всичко езиково, а ключовата думичка е “патриотизъм”. Ще я чуете от всяка партия и почти зад всяка държавна инициатива. Цветанов и Борисов се хвалят с “патриотичната” десница, която били обединили, Найден Зеленогорски се гордее с “дясноцентристкото патриотично правителство”, което подкрепя, а онзи ден Първанов изглеждаше доволен от формирането на “коалиция ляво-център с патриотичен характер”. Да не говорим за “Атака” и Патриотичния фронт, които покрай бизнеса с патриотизма натрупаха цяло състояние от гласове.“…..
Така патетично-иронично започва поредния коментар срещу България… Автор този път е Татяна Ваксберг. Медията отново е „Дойче веле“, където са свили гнездо група родоотстъпници, чиято всяка втора дописка е кофа помия – било срещу „агресивната Русия“ и „злия Путин“, било срещу непокорния и „не по правилата“ Орбан, а твърде често и срещу онези морални устои, традиции и истински ценности на българина, които са го съхранили през вековете.
Заиграването с политически партии и лидери в случая е най-невинното „антрефиле“, което можете да прочетете. Защото нататък ще ви се догади. Да си патриот в днешно време и да проявяваш патриотизъм се оказва много лошо и ретроградно според разбиранията на т.нар. българи, работещи в германското радио.
Обратно – с натрапчив апломб същата „Дойче веле“ се опитва да „налее“ в главите ни извратените представи за цивилизованост и авангардизъм на Запада, вече овехтели и превърнали се в пародия дори за западните общества на фона на разпадащия се ЕС и тоталната деградация, която ги е обхванала.
И Ваксберг, а малко преди това в дните на честванията на Априлското въстание и колегата й Александър Андреев не престанаха да плюят срещу нашите традиции, празници, разбирания… Не пропускат нито официален, нито църковен, нито национален празник да се погаврят с Родината.
„Една думичка и нейните производни неусетно превзеха България. В политиката, на улицата, на масата – отвсякъде се лее патриотизъм. При това със замах, достоен за 19 век“, пише в коментара си Татяна Ваксберг.
Не е ли архаизъм в XXI век да се отдава почит на такива ценности като храбростта, подвига и саможертвата?, пита пък Александър Андреев в един свой пасквил срещу България.
Ех, Андреев! Едва ли има по-голямо нещастие от това собствения ти тумбак да е най-висшата ти ценност и във вселената ти да няма нищо по-важно от него, нищо заради което да си струва да го рискуваш.
Смесвайки пошлостта и чалгата на днешното съвремие у нас с изконните ни добродетели и традиции от столетия, „Дойче веле“ прави своя пропаганден миш-маш срещу патриотизма, но и дума не обелва за причините, довели до сегашния културен и морален упадък. А те са плод именно на прехваления от „Дойче веле“ преход, който смени омразния социализъм с пишман демокрация, довела до ограбване и оскотяване на обществото ни.
И пак „Дойче веле“ около скандала с Изборния кодекс и ветото на Плевнелиев, тръгна да насажда и разделение сред българите – едните, които живеят в чужбина, видите ли, били „глобални“ /разбирай по-висши, напредничави, интелигентни, перспективни/, останалите – които са си в България, са „териториални“ – нещо като втора ръка, фон, отрепки, които нищо не разбират и за нищо не стават…Внушенията са на небезизвестния Ивайло Дичев, според когото на едната страна имаме – „протекционизъм за родния бизнес, зиморничаво самоизолиране, провинциалност. На другата – стремеж към експанзия, към включване на България в световните неща. И понеже цялата ни национална идентичност се върти около това, два типа гордости – от ханове, играещи ръченица, или от българи, печелещи „Пулицър“.
Не бойте се, Андреев и вие, г-жо Ваксберг, Дичев… подвигът и саможертвата във вашите представи са отживелица, но предателството ще пребъде с такива като вас! А ако Добри Войников беше жив, би написал своето продължение за днешните парвенюта от „Криворазбраната цивилизация“.
Валентин Георгиев
линкове към публикациите на Ваксберг и Андреев: