ГЕРБ изпълниха неуместния си ангажимент да предложат на обществото нова Конституция и съответно да наложат избори за ново Велико народно събрание. Разчита се на омаломощеното в политически, морален и интелектуален план общество, което до скоро безропотно приемаше всяко недомислие на официалната власт. Това са драматични симптоми за кризата в българското общество и не дай си Боже, за нещо още по-тежко. Искането за свикване на ново Велико народно събрание, при отчайващия упадък на обществено- политическото съзнание, е авантюра.
След като изчетох проекта за нова Конституция, който в девет десети възпроизвежда досегашни норми, стигнах до несложния извод, че поръчителите на конституционната подмяна изобщо не се интересуват от самата Конституция. Те целят съвсем други неща. Случващото си е кристална илюстрация на една технология за конституционно будалкане. Или по точно, някаква „перестройка на будалкането“. Като цяло, проектът носи белезите на едно откровено правно дилетантство, натрапвано по брутален начин. Първият въпрос, който възниква е
Каква държава не е България
според проекта за следваща Конституция?
Задраскването на преамбюла на действащата Конституция е недоосъзнато манифестиране на истинските намерения на съставителите. Отпадат трите конституционни дефиниции на българската държава заложени в досегашния преамбюл – демократична, социална и правова. От друга страна, би било проява на цинизъм, те да присъстваха в проекта на ГЕРБ, след като през изминалото десетилетие на ГЕРБ-аджийска доминация, всеки от тези принципи бе многократно нарушаван и погазван.
С някакво самоопиянение, съставителите изтъкват, че Конституцията била „приета в други исторически времена“. Освен правно, тук се проявява и фундаментално историческо невежество на новоизпечените конституционни съставители. Нашата конституция е от 1991 г. Основният закон на Федерална република Германия е от 1949 г. Френската Конституция на Петата република е от 1958 г. САЩ създават своята конституция през 1787 г. Конституциите са част от най-трайното в нашия модерен свят и това е тяхно висше достойнство. Аргументът за „остарялостта“ на Конституцията е напълно несъстоятелен. Той се използва, за да прикрият истинските намерения на „съставителите“. Вярно е, че в никое друго европейско общество, не би се допуснал такъв конституционен нихилизъм и такова брутално извращаване на смисъла на конституционните принципи и норми, както се случваше нееднократно в България през последните три десетилетия. Българските политически и юридически среди имат историческа отговорност, за своето твърде често „конституционно ослушване“, повърхностност и нихилизъм. Затова предлагам, преди да почнем да обсъждаме „проект за нова Конституция“, да обсъдим какви неверни и извратени конституционни позиции са поддържани и налагани през изминалите три десетилетия. Широката общественост ще бъде шокирана, когато осъзнае, че историята на новата ни Конституция, до голяма степен е история на нейното нарушаване и погазване. Вярно, че тези неща не са нови. За Търновската Конституция, която днес има статут на респектиращ правен акт, през 1911 г., най-уважаван автор също пише, че нейната история е историята на нейното нарушаване.
Днес, вината за провалите на България в Прехода, очевидно ще се припише на действащата Конституция. Това е подло. Не Конституцията е причината днешна България да е една деградираща страна. Обратно – националната деградация е функция и на бушуващия в много медии политически мотивиран радикален антикоституционализъм, разбира се, не само на него. Негов основен извор бе българската радикална десница. Елиминирането на Конституцията от 1991г. създава извратената представа, че националният провал не е функция на антисоциалната и антидемократичната политика на десницата.
Концепциите за „неразделянето на властите“
Нашата интелигенция свързва идеята за разделението на властите с книгата на Шарл де Монтескьо. Всъщност в „Духът на законите“, Монтескьо развива идеята за разделението на властите, като описва Британския държавотворен опит. Исторически първото разделяне в модерните времена е разделянето на правосъдието от изпълнителната власт. Може добре да се илюстрира с писмото на съдията Кук до крал Джеймз. Съдията обяснява на своя господар – Ваше величество не е изучавал законите на своето кралство, а правото е изкуство (следователно трябва да се изучава). Иначе казано, всеки да си гледа работата – краля – управлението, съдиите – правосъдието. С това се манифестира вече осъзнатото самосъзнание, че по делата се произнася съдията, а не краля, неговите министри или да речем, полицаи.
С едно свръхсамочувствие и очевидна незадълбоченост, съставителите на проекта за нова Конституция са решили да предоставят право на законодателна инициатива на двете колегии във Висшия съдебен съвет. Просто не са разбрали проблема. Прокурорската колегия не може да законотворчества. Законодателства Народното събрание. Прокурорите прилагат закона, така както е приет. Една практическа илюстрация: в някакъв нещастен за България момент, след евентуално приемане на Конституцията на ГЕРБ, Главният прокурор решава да се намеси в законодателния процес и внася някакъв свой проект за закон. Депутатите (не само от опозицията), потъват в столовете си, никой не се смее да се обади. Кой ще си позволи да възрази на Главния прокурор? А после? Че част от народните представители са гузни, е ясно. Че ще ги е страх да отхвърлят „върховната воля“ на Главния прокурор също е ясно. Затова, най-вероятно, всички законопроекти, внесени от „Съдебния съвет на прокуратурата“ да се приемат безусловно.
Дори да допуснем появата на смели депутати, които да се възпротивят на прокурорското законотворчество, дори да допуснем, че те ще успеят да го отхвърлят с парламентарно мнозинство, възниква критичната ситуация, за самата прокуратура. Прокурорската колегия ще бъде дискредитирана. Твърдя, че предоставянето и на законодателна инициатива колегиите няма да издигне техния авторитет. То допълнително ще смачка свободната воля на народните представители. Да се даде правото на законодателна инициатива на прокуратурата е все едно на футболния стадион единият отбор да излиза не терена с пистолети на кръста. Всъщност от много време се чуват становища, които мислят прокуратурата, като някаква нова Опричнина – чудовищната институция, създадена от Иван Грозни. Борбата с криминалната държава не може да се води с криминални средства.
Самооправдание на антипарламентаризма
С някакво садистично упоение, вносителите обясняват съкращаването на народното представителство с аргумента, че хората не познавали депутатите. Що е то нахалство? В България опозицията е в информационно гето. Затова света ни поставя на 111 място по свобода на медиите. 10 години ГЕРБ заглушава новините от Народното събрание. Защо маргинализираха парламентарния контрол? Изхвърлянето на парламентарните въпроси извън талвега на информационния поток е грях на българските медии – държавни и частни. Кретенската представа на управляващите БНТ, че хората не се интересуват от парламента, е едно от най-ярките проявления на РАДИКАЛНИЯ АНТИДЕМОКРАТИЗЪМ в българската публична среда. Хората не се интересували и не и не искали достоверна информация за парламентарния живот?
Съвсем друга е обективната преценка. Властта не иска публична дискусия по същество – по конституционни и въобще по законодателни въпроси. Властта не иска гражданите да разберат за какво всъщност се спори в публичната сфера. Дискредитацията на Народното събрание е е част от полиическата философия не само на ГЕРБ. Народното събрание е върховен орган за национални дискусии. Властта през последното десетилетие се бои от дискусиите, просто защото в спора лъсва необосноваността и вредата на много от натрапваните политически решения.
Кой е авторът – пакостник?
Те – „Барни Ръбъла и Кака“, – те го написаха проекта, подсигурява се Томислав Дончев. Т.е., министъра на правосъдието и външната министърка. Изпълнявали са задача, колкото са могли, както са я разбрали. Ясно е, че така не се пише проект за Конституция. Ясно е, че това съвсем не е проект. Целта не е била да се напише проект.
Очевидно се разчита нацията, политиците и експертите да се впрегнат в дебат по същество. Моята позиция е, че предложеният проект за нова конституция не създава поле за такъв дебат и е редно просто да бъде оттеглен, но това едва ли ще се случи. Проектът за нова Конституция е такъв по форма, но не и по смисъл – не защото девет десети от текстовете са досегашните. Проектът е написан по други причини – за да може формално да се каже, че има проект и съответно, да се настроят институциите в съвсем друг режем на работа, нямащ нищо общо с реално случващото се в страната. Мисля, че целта не е рестарт на политиката, а рестарт на будалкането. Вече на конституционното будалкане. Борисов просто печели време.
Когато се огласи идеята ГЕРБ да пише нова Конституция, Искра Баева реагира – Борисов ще пише нова конституция – не ме разсмивайте. Много е възможно съвсем скоро с тези идеи ГЕРБ да разплаче България
автор:Мирослав Попов
duma.bg