Нечовешко! Чакат самотник с херния да стигне до умирачка, за да го приемат в болница!

Получихме тази разтъсваща от човешко страдание драма по фейсбук. За един самотник на име Дарко, който помага на хората. И който сега има нужда от помощ. Публикуваме това писмо на Александър Цолов без редакторска намеса – с молба да получи популярност и евентуално подкрепа за човечеца, ако някой реши да помогне.

Вижте за какво става дума:

Една кратка история за поредният смъртник, който ще екзекутираме с гордо вдигнато чело; вперени в EURO интегрирането ни, под зоркия поглед на комисари, не по различни от тези, които ни вкарваха в коловоза в годините след Втората Световна Война.

Аз незнам доколко умея да пиша, но ще Ви опиша тази история през моят поглед, а това, което т.нар. „4-та власт“ предприеме ще е предмет на нейната съвест (разбира се не персонално към четеца, а като едно общо и добре размито имагинерно понятие).

Познавам един самотник във Варна. Който в никакъв случай не е клошар. Той е грешен. Има явно някакъв проблем с алкохола, но аз никога не съм го виждал в състояния, които квалифицираме с името на животни така популярни по Коледа, най-вече с благият им вкус.

Този самотник се казва Дарин.

Познавам го от края на Април 2012г., когато започнах късна рехабилитация след височинна травма в минералните води на басейните на „Дом Младост“ във Варна. -Тогава той работешие там;като охрана, после като подръжка.

Дарко винаги е усмихнат. Дори струва ми се, и когато умира (не съм лекар, квалифициран съм само като пациент, счетоводител и алпинист – с последното след прохождането ми отново си вадя насъщния).

Дарин може всичко. Всичко в строителството от – до.

Поради разрастващата се икономика на нашето общество Дарин Есента на миналата година бе съкратен от „Дом Младост“ и започна да живее в колата си (стар Опел струва ми се, с неясен цвят и странната склонност да се движи, когато се налага) на паркинга зад „Дом Младост“

Защото за един човек съдиме (така казват някои) що за човек е по това дали обича животните , Аз мога да Ви разкажа малко на Вас, властниците от 4-тата…

Дарко си е приютил в колата две кучета. Много симпатични, малки, сладки, добре възпитани, които дори и само като ги видиш ти става драго (дори и да си педант на тема възпитание и хигиена на домашният любимец).

Също Дарко е достатъчно мълчалив спрямо хората, не е натрапник, с животните (неговите и всички бездомници в микро-района зад „Дом-а“от род Кандиди) той си говори, гали, усмихва им се, и ако трябва да си купи цигара на бройка, преди това, колкото и да е невероятно странно; дори според мене медийно събитие в лагера на пушачите, Дарин ще е подсигурил гранули за семейството му. Неговото и безпризорниците на 4-ри лапи, които не може да приюти в колата си и (както някои биха казали: Слава на Бога че този смотаняк няма личен автобус:).

Отскоро разбрах, че Община Варна разполага с център, където бездомни и социално слаби се приютяват във фургони срещу ИХА (Институт по Хидро и Аеро Динамика) и започнах да проучвам как става „тази врътка“, та в крайна сметка един грешник да може да заспи в легло със завивки, а не на автомобилните седалки топлен от кучета, зъзнещ през нощта и потен през деня опален от жаркото слънце. (Само уточнявам, той не се оплаква, той усмихнат си носи кръста, и в крайна сметка ако ние не, дано поне Господ да му е в помощ).

Преди около седмица ходих да плувам на „Дом Младост“ и мернах Дарин в неговата избеляла от времето кола.
Той също беше избелял, като платно.
Ходил Дарко, на някаква жена да махне старият, и да и монтира нов бойлер, та да си храни приятелите ( с гранули за него както уточних цигара, баница, и някоя бира, когато се е „замогнал“ – нашия).
И… се сдобил с една Херния с предистория. ( Со кратце: През 1984г. Оперативно апендектомия – отстраняване на апендикса. През 1986г. След скрит възпалителен процес на мястото на операцията хирурзите вадят топка гнойни конци. През 1987г. В гр. Добрич му е откриват тумор в същата област – сичер отстраненият апендикс, и диагнозата както казва Дарко е била: – Тумор Шлофери , каквото и да значи това).

Знаете ли, драги четци. Дарин никога не се е оплаквал. Никога не ми е искал пари, но винаги ме е питал – може ли да свърши нещо за мен, за което евентуално да бъде възнаграден.
Той никога не ми е просил. Той е достоен, живеещ в колата си, здравно НЕ осигурен гражданин на EURO Република България родом от Ямбол.
Пред Вас, пред мен, пред Нас ( като общество) ни предстои да проследим следната История (която опасявам се не е достатъчно жълта, нито достатъчно пикантна, а Бога ми, съмнявам се и Дарко да може да пусне достатъчно кръв, та да предизвика малко внимание върху себе си, та и ние да позаплакнем онова, що наричаме съвест). След консулт с моят безличен лекар ( и Аз в момента съм от тези, които д-р Москов се старае да изтиска от кръвоносната система на здравноосигурителната ни система) и добър приятел Росен, Дарин ще може да бъде приет и лекуван на гърба на д-р Москов и всите данакоплатци на Републиката тогава, и само тогава, когато състоянието му стане животозастрашаващо.
То стана. Дарин е леко сив. Тъжно усмихнат. Тази вечер си говореше с четириногите, които се бяха насъбрали около колата му, може би за да се простят. Разбира се, съм „будно заспал“ и започнах да го кандардисвам да извикам линейка, да го придружа до Спешният Център на „Св. Анна“ във Варна, и дори да заплаша дежурните медици с желанието ми да информирам и Вас, пишоелектронноговорящите журналисти.

Не. Той не пожела. Гледа ме с насълзени очи, казва ми, че някой трябва да се грижи за семейството му, от двете кученца, та с триста зора успях да взема телефон на сестра му – Янка. Тя каза, че в момента е безработна и няма пари за билет за влака, но ми обеща, че до утре сутринтта ще дойте във Варна с нощния влак(някак си).
Дарин пък обеща, че ако сестра му дойде да се грижи за семейство му , той ще се престраши да отиде до Спешният Център на „Св. Анна“ във Варна, разбира се, ако някой извика линейка, сковал се е не може да се движи. Аз имам ангажимента утре да изчакам Янка на жп. Гара Варна и да я закарам на паркинга зад „Дом Младост“ във Варна където Дарко живее. В колата си, заемайки цяло едно парко място.

Също така поемам ангажимента да проследя тази история за себе си, за Вас, и ако същият умре в агония ( в каквато явно се намира в момента) да Ви информирам. И ако и тази история да не е достатъчно мелодраматична, дано поне да е достатъчно описателна за нашето EURO съвремие.
Съвремие в което ако убиеш куче – жална ти майна! Съвремие в което си имаме EURO закон за гледането на прасета от който ви цитирам по памет: свиневъда е длъжен да подсигури на животното 4 кв.м.
Площ, дървена скара за спане, канал за миене и хигиенизиране, храна, вода. Също така свиневъда няма право да бие и обижда свинята.
Когато и дойде времето уважаеми четци, или както казват избраните от нам в Парламента : Уважаеми г-жи, г-да, г-ци, прасето трябва да бъде умъртвено по НЕ мъчителен начин в специално сертифицирана, паспортизирана, лицензирана кланница – БЕЗБОЛЕЗНЕННО!
(Да ни е сладко)
Утре аз ще пробвам да се позамия (съвестта имам в предвид) Пък и в момента се водим в Пости (Велики при това). А следващата седмица е страстна. (В см. Най-тежката за Източно Православните свещопалци и киприянски християни)
Не е добре да се ядат месища, както и каквато и да е животинска храна.
Мисля си, Дарко, кучелюбецът има ли начин да остане с Нас за още малко, да се помъчи, (защото за здравеенето или мрането на хора не сме списали достатъчно мощен и интегриран EURO алгоритъм – еле кланница) , и дали е по-евтино да се оперира на наш (Ваш) гръб ( в момента съм неактиввиран спрямо Народното здраве данъкоплатец) един агонизиращ, по негови думи при напъване „хиляди ножа ме пробождат там, при операцията, та до тестисите“ кучелюб от явно заклещена вече херния, или пък да се надаме, кога направи перитонит да е ден, кучетата да вият и някой да го види в колата, та да дрънне на 112 едно ало? (Много „акота“ станаха , май)

Като Послеслов, пък си става и за епитафия:

Кучелюба се казва Дари Семов Георгиев роден на 15 Ноември 1967г. В Ямбол.
Разведен с две деца. С гордост си спомня, че щерка му Калинка е в Осло, ( и ако там е „белият Свят, а тук Пъклото, тя няма как да го чуе, така както ние не можем да се чуем с покойниците ни) Синът Георги и той някъде там.
Сестра: Янка Семова Георгиева – безработна и безпарична. Ще дойде назаем утре във Варна. Тя отговаря на тел: 0877 22 27 05.
Дарко Семов Георгиев на тел. 0893 76 75 78.
Аз, „събуденият“ Александър Цолов мога да Ви информирам „ексклузивно“ за състоянието на този нещастник от тел: 0895 136 004.

Само да питам Вас и д-р Москов (не персонално)
1. Кое е по-евтино?
а) Операция на херния на здравно неосигурен.
б) Операция на заклещена херния на болен и неосигурен здравословно пациент в жидотозастрашаващо състояние.
в) Операция на перитонит на здравно НЕ осигурен в животно-застрашено състояние.
г) Аутопсия на здравно неосигурен труп намерен в колата си , с оглед установяване на причините за смъртта от следствените органи. (Ето тоя разход може да си го спестим, ако сме информирани от горното ми писмо до Вас)

И Второ питане (последно), кое е по-хуманно и евтино:

а) Бичуване и лекуване на здравно НЕ осигурен пациент, та ако не пари, поне гьона да му удерем за назидание на останалите.
б) Хуманно отношение към здравно НЕ осигурен натрапник, напъплил здравно-осигурителната ни EURO система, в опита му да я разруши с или без пръстов отпечатък.
в) Нехуманно обръщане на гръб към агонизиращо човешко същество (в никакъв случай куче!) в желанието ни за назидаване и превъзпитаване на „червивите парично“ здравно НЕ осигуряващи се сивоживотници сакащи лечение на гърба на белите хора в Републиката.
г) Хуманно безболезнено клане на неосигурен човек, в агония.

Или Все пак може и да проплаче малкото духовно джидженце в Нас, и да се събудиме.

Аз ще пробвам да осигуря транспорта и логистиката на Дарин.
Ако се наложи – кръводаряване също.
Мога да храня него и кучете му.
Още утре да намеря кой в Община Варна може да го настани във фургон – ако е жив, и опериран успешно.

А Вие можете да вдигнете шум, както и да му запалите свещ (за живи) ако се „отърве“ (както сме свикнали да казваме) – ще Ви държа в течение.

Моля да бъда извинен и простен, ако съм бил отегчителен и нагъл.

Сашо Куция (щото куцам).

Александър Цолов, фейсбук