Пропагандна хипноза

Целта на невиждания учителски събор вчера е постигната. Няма медия, няма човек в България, който да не разбра за мероприятието на Кунева. Хайде кажете, че тази жена не върши работа. Пък и събитието все пак въодушеви педагозите, защото 12 000 на един стадион, подгрявани от елейни думи на признание за трудната им професия и от наистина легендарни ритми, не е шега работа.
 Има обаче много разлика между пропагандния полумитинг вчера и съборите през Възраждането, които МОН уж възраждал. На онези събори са се събирали самите учители, за да се договорят как да градят национално образование, когато не е имало държава, да излязат от килийното училище, да въведат еднакви учебни планове и пр. А вчера властта свика учителите да им „спуска“ новия закон и новите програми и да ги убеждава колко са „свободни“. И докато им се кланя, че са велики, да ги вкарва в „правилното“ русло. Дори шефовете на МОН обаче не успяха да скрият колко нови проблеми раждат законът и новите учебни програми. Но от учителите, видите ли, зависело дали ще стигнат новите хоризонти. Те били гръбнакът на националната сигурност. Ами що не ги чухте, вместо да ги залъгвате с пропагандна хипноза?

Велиана Христова, Дума