Политика
Ф. Димитров описал управлението си в енциклопедия „Британика”!… Велики реформи на демокрацията!
Личностите от по-старата и нова история на България, на които са посветени самостоятелни публикации в най-известната енциклопедия в света, са: Борис Първи, Симеон Първи, Александър Първи, цар Фердинад, Борис Трети, Александър Стамболийски, Георги Димитров, Тодор Живков, Андрей Луканов, Желю Желев, Георги Първанов, Симеон Сакскобургготски, Христо Стоичков. Включена е и една обзорна статия за прехода в България, която започва от управлението на Филип Димитров и приключва с избора на Пламен Орешарски за премиер. Филип Димитров, бивш министър-председател на България, е един от авторите на тази статия. Вероятно това е причината да отдели повече място на собственото си управление, въпреки че просъществува само 13 месеца.
„Правителството на Димитров стартира амбициозна програма за реформи, насочени към промяна на страната към прозападната демокрация с пазарна икономика. Главно сред реформите са либерализацията на цените, реституцията на имоти, национализирани по време на комунистическия режим, и преструктурирането на държавните предприятия. Положени са усилия за облекчаване на външния дълг, изграждане на правна рамка за новата пазарна инфраструктура… През 1992 г. България се присъедини към Съвета на Европа , а през 1993 г. той подписва Европейското споразумение за асоцииране с Европейския съюз. България признава новите независими бивши югославски републики и на 16 януари 1992 г., стана първата страна, признала Република Македония …Междувременно президентът Желев става критичен към СДС и правителството на Димитров. През октомври 1992 правителството на Димитров било принудено да подаде оставка след вот на недоверие. През декември 1992 г. новото правителство, доминирано от ДПС, е избрано с подкрепата на БСП. За следващите две години, под ръководството на съветника на Желев Любен Беров, реформите са в застой…”
…..
Под публикацията като автори са цитирани още двама и редакторите на енциклопедията. Те се намесват, когато някои от фактите не са поднесени коректно и пренаписват авторския материал. Но в този случай са допуснали една полуистина за управлението на Филип Димитров да остане в историята на Европа като истина.
Филип Димитров подаде оставка след поискан от самия него вот на доверие, който приключи катастрофално. Зад този му, меко казано, незрял ход стои неговият любим съветник от онова време Константин Мишев, който забърка Филип Димитров в оръжеен скандал с Македония. И след като вотът на доверие не бе получен, Косьо Ми се върна в Америка и заряза на произвола на съдбата съветваният от него екс премиер.
През септември 1992 г. пред българския парламент шефът на разузнаването генерал Бриго Аспарухов обвинява Филип Димитров, че неговият съветник Константин Мишев участвал в тайни разговори в Скопие за доставка на оръжие на Македония, като по този начин нарушава ембаргото на ООН за бившите югославски републики. Започва „Мишев гейт”. Филип Димитров е обиден, самоуверено иска вот на доверие за цялостната си политика, но на 28 октомври 1992 година Народното събрание не му дава такъв.
Ето какво си спомня днес Александър Йорданов, бивш председател на НС:
”Съветникът на премиера Константин Мишев още през пролетта бе публикувал статия във в.“Демокрация“, в която развиваше тезата за предсрочни избори. И това се правеше едва на шестия месец от управлението на СДС…От друга страна Иван Костов, като министър на финансите, е убеждавал Филип, че без сериозна парламентарна подкрепа няма да може да бъде приет бюджета за 1993 година. Всички тези обстоятелства очевидно са тласкали премиера към вземането на решението за „вот на доверие“. Мисля, че той е смятал, че дори и да не спечели вота на доверие, веднага след това ще се отиде на предсрочни избори. За съжаление приетата само година по-рано Конституция, минираше пътя към такива избори…Вечерта на 28 октомври 1992 г. времето бе „спряно“, за да се проведе гласуването… Непосредствено преди гласуването, имах лоши предчувствия, че нещата ще се развият не така, както ги предвижда Филип Димитров. Споделих ги с него. В разговора участва и Петър Бояджиев. Предложихме на Филип „план Б”, в смисъл, че може да „констатираме” и „спорни” бюлетини при гласуването, да го анулираме и да го проведем отново след 24 часа. Отговорът на Филип беше в смисъл, че не иска „милостиня” и „каквото сабя покаже”. Ясно ми е моралното послание на тази позиция, но не и нейният политически смисъл…Във всички случаи 28 октомври не беше „хубав ден за българската демокрация”.
Днес, 24 години по-късно Константин Мишев излезе от американското си укритие и се появи като анализатор по днешни теми, а неговите съратници от онова минало несвършено, посипаха с пепел спомените си за „булката-беглец” и започнаха да го цитират като гласът на Вселенския чист и непорочен разум.
Само Филип Димитров, който при цялата си интелигентност и европейски маниери, не обелва ни дума, ни вопъл, ни стон. От дистанцията на времето негови съратници смятат, че като премиер той е обитавал някакъв свой свят от теоретични постулати, много отдалечени от действителността и довели да съвсем грешна посока и методология на прехода: вместо пренастройка и адаптация към новия политически модел- унищожаване на материалната база на държавата. Признават, че управлението му е личен негов провал и провал на набързо стъкмената опозиция от кабинетни учени, литератори, преподаватели, с почти ялова политическа потентност и надежден практически опит. Някои от тях силно амбицирани да си отживеят и да забогатеят набързо, като компенсация за всичките си „страдания” през социализма.
Между редовете. сом
Политика
