Как съветското „потисничество“ спаси целостта на България – документално помагало в помощ на Дьо Кабан!

Доскорошен посланик у нас преди два дни доказа, че пещерни антикомунисти, подменящи историята с цинични идеологеми, битуват днес не само в България. Господинът Дьо Кабан на изпроводяк от България пусна във вентилатора цялата мръсота, която не бе доизлял досега: „Не дължите на Русия нищо – нито вашата свобода през 1878 г., нито вашето потисничество през 1944 г.“ Човекът явно разчита на невежествени слушатели. Затова избързваме с няколкото публикации, замислени по повод на 70-та годишнина от приключването на Парижката мирна конференция (1946). Нека говорят архивите, а не измишльотините. Документите от тази конференция показват черно на бяло какво и на кого дължи България след Втората световна война, в която тогавашните властници вкарват страната ни в нацисткото котило на Третия райх.
На 28 юли т.г. вече публикувахме документи за подготвеното примирие между САЩ, Великобритания и България, което е трябвало да бъде сключено в Кайро в началото на септември 1944 г. За преговорите е изпратен Стойчо Мошанов, комуто САЩ и Великобритания представят готов договор за подписване. Договорът подарява половин България до Пловдив на Гърция. Мошанов отказва да подпише документа. Следват дипломатически стъпки към Москва. За да може СССР да участва в примирието и да осуети разпарчатосването на родината ни, Москва обявява война на България и Съветската армия я окупира без бой. Примирието се сключва в Москва на 28 октомври 1944 г. – то е между СССР, САЩ, Великобритания и България. По настояване на Сталин територията на България е опазена. Така благодарение на „окупацията“ се случва първото спасяване на целостта на страната ни от страна на СССР.
Второто е на Парижката конференция 1946-1947 г. в Люксембургския дворец, на която се уреждат следвоенните отношения на победителите с победените хитлеристки съюзници, сред които за жалост е и България. В няколко четвъртъка ще публикуваме автентични речи на участници в дискусиите през 1946 г., които са плесник за днешната пещерна русофобия и архаичния антикомунизъм. Жестока битка се е водила за териториалното оцеляване на България. В нея, може би за учудване на мнозина, всеотдаен защитник на териториалната цялост на България е и Югославия, както и останалите страни от Съветския блок. А българската делегация, водена от комуниста Васил Коларов и звенара Кимон Георгиев, както ще се види, се справя блестящо с парижката си мисия. Изказванията и документите, които публикуваме, са от изключително ценната книга на писателя и общественика Славчо Васев и журналиста и дипломата Крум Христов „България на Парижката мирна конференция 1946“ – в момента под печат в ИК „Синева“. И двамата са кореспонденти и документатори на събитията тогава. 

Париж
Из заседанието на 11 септември 1946 г.

ДЕКЛАРАЦИЯТА НА АМЕРИКАНСКИЯ ДЕЛЕГАТ

В заседанието на 11 септември взе думата делегатът на САЩ в комисията Джеферсън Кафъри, посланик на САЩ в Париж.
Ето пълния текст на тази декларация:
„Текстът на чл. 1 от проектодоговора с България, колкото се отнася до гръцко-българската граница, бе приет само като указание, което би позволило на конференцията да разгледа становищата на гръцкото и българското правителство… Делегацията на САЩ трябваше, разбира се, да държи сметка за безпокойствата, които са естествени в един период, който иде след една дълга и жестока война, както и за недоверието между народи, между които ще бъде може би трудно да изчезнат старите дрязги. Обаче главната цел, която си поставихме ние тук, е да потърсим за този граничен въпрос такова разрешение, което в края на краищата ще допринесе за благосъстоянието на тези два съседни народа.
Гледищата на българското и на гръцкото правителство бяха обширно изложени както в пленарните заседания, така и пред тази комисия… Делегацията на САЩ изслуша внимателно представянето на българската теза, която иска предаването на Западна Тракия от Гърция на България и връщане към границите, установени от Букурещкия мирен договор. Макар че не изглежда допустимо за България, след като е била съучастник в нахлуването в тази област, след като я е окупирала и експлоатирала безмилостно, да предявява при изработването на мира със силите-победителки претенции за откъсване от една от тях на значителна част територия, делегацията на САЩ проучи грижливо различните документи, с които българската делегация подкрепя своята теза. Аргументите, представени от българската делегация, за да оправдае тези претенции, не изглеждат убедителни на делегацията на САЩ и тя търси напразно при излагането на тази теза нещо, което ще може да послужи за база на едно развитие в бъдеще на чувствата на взаимно разбирателство между тези две съседни нации.
Желая да отделя няколко минути на едно обяснение, що се отнася до миналото становище на САЩ по този въпрос. На няколко пъти се припомня тук становището на американските експерти в 1919 г. в подкрепа на българската теза. Аз дължа да забележа, че известни много важни промени настъпиха след това в областта на Егейско море. Говоря за размяната на население, извършена след 1923 г., които промениха съвършено положението и етническия, и стопански характер на тази област. След 1924 г. значението на тази промяна е призната от целия свят и цяло едно поколение измина оттогава. След като бяха извършени тези етнически и стопански промени след 1924 г. насам, правителството на САЩ не е било никога привърженик на повдигането отново на въпроса за една промяна в суверенитета на тази територия.
Конференцията беше също така сезирана с едно предложение, представено от гръцката делегация. Това предложение представя каузата на един от нашите първи съюзници в тази война, на един от тези, които показаха най-голяма упоритост, смелост и самопожертвователност. Ние трябва да признаем – това няма съмнение – че гръцкият народ, който се би толкова храбро и който се намира пред огромните проблеми, поставени от възстановяването на опустошенията, причинени от нашествието и окупацията, за възстановяването на неговите стопански и човешки ресурси на страната, трябва да се радва занапред на сигурност в своето отечество.
Делегацията на САЩ, като си припомня славната история на Гърция и особено връзките на тясно приятелство, които съществуват между тази страна и САЩ, разгледа с едно особено благоприятно разположение тезата на гръцката делегация, колкото се отнася до изменението на гръцко-българската граница.
Съображенията от стратегическо естество, представени от гръцката делегация, напомнят по един трогателен начин нещастията, които преживя тази страна през време на войната… Трябва, обаче, да бъдем сигурни, че предложението, с което сме сезирани понастоящем, ще послужи действително на тази цел. Възможно е, щото тези съображения от стратегическо естество да ни накарат да направим по-дълбоки проучвания, като отново се съветваме с военните експерти на нашите делегации. Това би ни позволило да обсъдим дали като изменим гръцкото предложение така, че да не се стига до прехвърляне на нов етнически елемент – например чрез една съгласителна формула за демилитаризация на границата откъм българска страна – дали това не би отговаряло по-добре на изискванията на гръцката сигурност.“

***
…Българската делегация, спазвайки решението на конференцията, внесе своето предложение в определения от конференцията срок до 20 август. Гръцкото предложение обаче за поправка на член първи от проектодоговора не бе постъпило в комисията и секретариата на конференцията.
Българското предложение имаше следния текст:
Границите на България остават такива, каквито са посочени в приложената към договора карта на 1 януари 1941 г. с изключение на границата с Гърция, която остава такава, каквато е била определена по Букурещкия договор. Гръцките претенции за промяна на границата с България се разбраха само от разискванията в комисията.
Когато стана въпрос да се вземе вече решение от комисията по разисквания текст на член първи, комисията се отзова само пред едно предложение – българското.
То бе подкрепено от съветската, югославската, чехословашката, белоруската, украинската делегации. Те подкрепиха българското предложение за поправка, като поискаха българската граница с Гърция да остане така, както е определена от Букурещкия договор – 1913 г. Това означаваше връщането на Западна Тракия на България. Тази група делегати отхвърли гръцкото искане спрямо България.
В защита на гръцката делегация се явиха представителите на Великобритания, Австралия, Южна Африка и Нова Зеландия.
Поради не много ясното поведение на някои делегации – като например САЩ и Франция, които без да подкрепят категорично гръцките искания, се изказаха в смисъл, че Гърция все таки се нуждае от гаранции за своята сигурност, гръцката делегация намери, че ще може да прибегне до една ловкост. В заседанието на 13 септември Пипинелис направи предложение да се поиска мнението на Военната комисия по въпроса за необходимостта от стратегически поправки и гаранции за Гърция…
Намерението на гръцките делегати беше явно да се предизвика благоприятното решение на Военната комисия, в която Гърция разчиташе на мнозинство, тъй като там съотношението на гласовете беше по-друго – т.е. по-благоприятно за Гърция, тъй като във Военната комисия участваха представители на всички 21 държави. Ако Военната комисия се произнесеше, че стратегическите поправки в полза на Гърция са необходими, това нейно мнение щеше след това да се представи в Политическата комисия като предрешаващо въпроса… Затова, веднага след като направи своето предложение, Пипинелис поиска от председателя да го постави на гласуване.
Тук обаче се намеси съветският делегат Новиков, който каза:
– В дневния ред на днешното заседание, като точка първа е поставен въпросът за поправките на чл. 1 от проектодоговора. Единственото предложение за поправка на този член, което е представено на комисията, това е предложението на българската делегация. Искам да зная какво собствено ще гласуваме…
Председателят Кисельов (отговаряйки на забележката на Новиков): „Дневният ред е именно този. Имаме внесено българско предложение (чете текста му), имаме и досегашните обсъждания на чл. първи. В тях гръцката делегация направи устно искане за поправки. Едва на 7 септември, т.е. не в срока, който беше 20 август, и следователно в нарушение на решението на пленума, постъпи следното гръцко предложение за поправка на чл. първи:
„Границите на България такива, каквито са посочени на картата, приложена към настоящия договор (приложение първо), ще бъдат тези, които съществуваха на 1 януари 1941 г., с изключение на границите с Гърция, които ще следват следното трасе:
а) Пирин планина
б) Родопи (Доспат даг)
в) Карлък балкан
г) Веригата на Беш тепе с долината на Арда“
Председателят след това обясни, че предложенията ще се поставят на разглеждане по реда на постъпването си – първо българското, след това гръцкото. На това схващане възрази Новиков, който заяви, че има само едно законно предложение – българското. „Гръцкото – каза той – не е внесено в срока, предвиден от процедурата и следователно не е законно, поради което не може да се обсъжда. Съветската делегация не е съгласна да се разглежда гръцкото предложение и на гръцката делегация не е позволено да нарушава реда.“
                     Следва продължение

Българската делегация на Мирната конференция: Васил Коларов, д-р Пенчо Костурков, Кимон Георгиев, Г. Кулишев и Ал. Оббов напуска Люксембургския дворец

Подготви Христо Георгиев

ДУМА