Абе, кретени, що ручахме жабетата!

Доста отдавна посочихме, че по падащите се идиоти на човек от населението и на квадратен километър сме на първо място в Европа:

• че основният ресурс на съвременна демократична България са дебелите;

• че невежеството и мракобесието са моторът на развитието на тази страна;

• че около 1000 аутсайдери, кретени и бандити успяха да внушат на 8 милиона, че са живели лошо и, че онова, което е било 45 години като най-успешен период в цялата ни история е боклук, за да ги ограбят, унижат, обезценят и погребат

Сега е моментът да ви запитаме: „Абе, кретени, защо ручахме жабетата“?

Защото:

• живеехме си като в пазвата на Христос. Всеки по рождение гарантирано беше обезпечен с всичко онова, което сега трябва с престъпление да отнема от другите;

• работа имаше за всички, даже циганите зорлем ги карахме да работят, бездомници нямаше, защото не можеше да има, нямаше и клошари, ровещи в кофите за хляб;

• наемите за жилищата бяха стотинки, токът, газът и водата – също;

• медицината беше безплатна, бяхме на 9-то място в света;

• образованието ни беше най-доброто в света и също безплатно, всеки имаше достъп до него, така наречените малцинствени групи имаха гарантирани квоти, за да се цивилизоват;

• децата имаха всичко – безплатни детски градини, спортни секции, дворци на пионерите, лагери – летни и зимни, разбира се безплатно;

• демографията беше фантастична. От 9 млн. през 1990 г. трябваше да станем 12-13 млн. през 2010 г. Станахме 6 млн. – най-голямото престъпление на мафията;

• кредитите бяха безлихвени;

• България имаше най-силната армия на Балканите, при необходимост се предвиждаше използване на тактическо ядрено оръжие;

• санаториумите бяха безплатни, профилакториумите – безплатни, потребителските кредити – безлихвени;

• хладилниците въпреки че магазините често бяха празни, бяха пълни, никой не гладуваше, първи в Европа въведохме критериите за рационално и здравословно хранене;

• построихме една от най-съвременните икономики в Европа – в рамките на пазара на СИВ, който имаше над 500 милиона души и ние свое място на него;

• в селското стопанство бяхме на първо място в света по редица показатели за производителност, екология и някои култури;

• заехме подстъпите в електрониката, компютрите и опрограмирането по-рано от цяла Европа;

• до 1995 г. трябваше да бъдат изградени всички магистрали в България;

• имаше истинска свобода в нейния истински смисъл – свобода от страха за утрешния ден. Кое е по-важно от тази свобода?

Бъдещето беше осигурено;

• не се страхувахте, че синът ви ще стане наркоман, а дъщерята – проститутка;

• не се притеснявахте откъде децата ще получат пари за наука;

• не се страхувахте, че ще станете жертва на престъпление. Нямаше решетки на прозорците, бронирани врати, алармени сигнали, охранителни фирми. Ключът обикновено беше под изтривалката, за което знаеха и съседите;

• не се страхувахте, че, ако се разболеете ще ви изритат от работа;

• истина е, че не можехте да псувате властта. Сега можете. И какво? Един селски бандит продължава нагло да ви се лези от телевизора;

• можехте обаче да критикувате прякото началство без да се страхувате, че ще останете без работа или без средства за живот, защото можехте да се оплачете и на партията, и на профсъюзите, и на попа.

Неразбирането на социалната анатомия и равнището на потреблението доведе до смъртен шок, когато България се сблъска с глобализирането по американски.

Разчитайки на някакво сътрудничество попаднахме в ситуация на жестока борба за място под слънцето, в която другите живеят не за теб, а за твоя сметка.

Оказа се, че ситите са по-склонни към човекоядство, отколкото гладните.

На сегашния етап този паразитен строй умира и се размножава. Паразитите умират, когато се размножават. Това чудовище в момента напряга всички мускули и жили, и хвърля всички резерви, за да оцелее.

Това е ендшпил. Човечеството или ще спечели, или историята на съществуването на човечеството във вселената ще приключи.

Адът издигна своите агенти до най-високите места в йерархията, синдикатът на убийците тържествува.

Всичко, което имахте, построихте, постигнахте и спестихме не го продадохте. То беше ограбено от уродите, на които сега плащаме наем за ъгълчето зад решетките, в което са ни набутали.

Абе, кретени, защо ручахме жабетата!?

Красимир Иванджийски, “Строго секретно“

Бултаймс