Рев за грантове!

Мощен либерален писък още ехти из цяла Европа, а и у нас след избора на Доналд Тръмп. Представителите на статуквото и т.нар. „естаблишмент“ – банки, корпорации, шоубизнес, платени анализатори, медии и НПО-та са в шок и ужас. Ерата на грантовете от Америка, с които се издържаха срещу професионално лакейство и послушание, е към края си. Явно предусещат, че занапред ще трябва да обичат и хвалят канонизираните си евроатлантически ценности безплатно.
Видяхме уплашени до смърт партийни фигуранти, които посрещнаха новината с лицемерна сдържаност, но не пропуснаха своето „ах“ и „ох“ в клишетата, с които с половин уста поздравиха победителя. „Победата на Тръмп ще ни отслаби“, „трябва да сме по-сплотени и отговорни“, „Русия ще стане по-напориста и самоуверена“, „земетръс, който променя всичко“ – това са първосигнални реакции на европейски лидери. Ония от Брюксел, Берлин и Париж, по които се равняват нашите управници, на които безмозъчно са свикнали да козируват и от които попиват камара глупости в името на някакво криворазбрано благоденствие и безалтернативен цивилизационен избор. Уж за държавите си, а най-вече за себе си. Същите тия, които с високомерно самочувствие продължават да гледат на Тръмп, Фараж, Льо Пен, Орбан, че били „невежи и варвари“ – (това е цитат от лидер на една от големите парламентарни групи в Европарламента!). Горките, времето ще ги отвее, още преди да разберат какво се случва! А воплите им днес издават онова чудовищно безсрамие, с което години наред демонстрираха своята сервилност и зависимост от американските пари и военна сила. И без които властта им отива по дяволите! 
У нас водевилни фигури, които дежурят от телевизия в телевизия, за да пазят гърба на благодетелите си, също изпаднаха в безтегловност. Нелепо е някак си да гледаш Иво Инджев да ти сравнява Тръмп с Ленин и да го нарича „герой на американската работническа класа, представител на угнетените“. Вярно, едничка надежда му е останала – „непредвидимият“ Доналд да не се сдружи със „злия Путин“, но ако грантовете секнат, и това няма да има никакво значение. В същата тази редичка с ред сълзи, ред сополи ни се изреждат още Сашойрдановци, Гамизовци, Илианвасилевци, Огнянминчевци и още камара доказани родоотстъпници на чужда хранилка… Ами занапред? Ще е трудничко да се поставяш в ролята на слуга, с когото никой не се съобразява.
Работата е там, че Хилъри беше прекалено „предсказуема“ – даже за американците. За всички беше ясно, че отношенията с Русия и Китай щяха да се влошат, САЩ щяха да се месят във вътрешните работи на все повече държави с „износ на демокрация“ и „защита на националните интереси“, животът щеше да стане по-несигурен и войната щеше да виси на косъм. Благодарим за такава „предсказуемост“! При Тръмп поне има някаква надежда.  

ВАЛЕНТИН ГЕОРГИЕВ, ДУМА