Взривяващ призив на един млад българин: Допълвайте славно историята ни!

Икономическото и общественото положение на държавата ни е отчайващо. Нашите родители, баби и дядовци получават като „възнаграждение“ някакви малки суми, недостойни за един човек, който всеки ден се е блъскал зиме-лете на полето. Всички ние знаем, че те заслужават много повече и са дали, и дори продължават да дават на държавата в пъти повече, отколкото получават от нея.

Това, което наричаме „заплата“ всъщност е гавра. Българите плащат високи данъци, всякакви видове такси, цените се вдигат непрекъснато, а в същото време качеството на живот не се повишава, дори в някои отношения се понижава. На всичкото отгоре бизнесът е сринат, безработицата е голяма и повечето хора нямат надежда, че това някога ще се промени.

Аз пък казвам, че ще се промени!

Братът Борисов каза в едно свое интервю от тази година, че „всичките пенсии, които се отпускат на пенсионерите, общо взети са близо 7 млн. лева“. „Това малко пари ли са според Вас“, попита той журналистите с може би добре охранен стомах. Всички се хвалят и бият в гърдите колко много са направили за държавата, а фактът, че 90% от икономиката ни е на евр(ог)ейски пари, обезсмисля техните думи.

Младите тружениЦИ пък са толкова пропаднали, че когато погледна някои от тях, свят ми се завива. Примерът за младите е комерсиална музика, в която неестествени персони, предимно от женски пол, показват силиконови форми и кич на фона на арабски ритми, и пеят за платоничната страна на любовта. Текстовете биват провокативни и силно натякват първосигнални сексуални желания. Формират изкривена представа за света на подрастващите.

Сексуални желания от петнайсет годишни? Какво?! Сигурно се шегувам. Всички млади са разочаровани от България. Не знам как става това днешният младеж да бъде толкова „критичен“ към политическото и общественото положение. Той би трябвало да се разочарова от самия себе си, от собствената си „заинтересованост“, спрямо случващото се около него.

Не е ли странно да се шляеш по кафенетата целодневно, да си хвалиш и задния, и предния атрибут зад някой гараж или във WC-то на същото кафене, в което стоеше преди малко сам/а с 10 мъжаги, чакащи да те пляскат отзад, а в същото време родителите ти да ти казват, че си „доброто бъдеще на България“?

Не на страната България, а на държавата България. Такива по-скоро са нейният отпадък. Лошото е, че същият този отпадък от зомбирани келеши, ловящи покемони, се увеличава. Начело на България, която бе опозорена, ограбена и обезчестена, застанаха от една страна хора от мафията, алчни хора, безразсъдни хора, безсърдечни хора, а от друга страна безумни мъже и жени, които си мислят, че „Minecraft“ ще ги научи как да си построят домовете и семействата сами. Малоумието сред тях е достигнало изключително високо ниво, като заедно с него и отчаянието на народа.

Мечтата на мнозина млади е да напуснат държавата, по възможност завинаги. Защо? И те не знаят. Същото това мнозинство, което иска да напусне родината си, и родителите, които го насърчават за това, ги осъждам като предатели и страхливци, които вместо да грабнат пушките и НАПРЕД „В БОЙ ЗА СВОБОДА“, събират багажа и изчезват.

Ставай, приятелю! Съзнанието ти е деформирано. Отваряй си очите, хващай правата лопата и НАПРЕД! Нека ги избием! Нека ги свалим!

Не съм съгласен с това, вече противно ми, клише, че „всеки народ заслужава своите управници“. Тия лицемерци, уж християни, които всеки ден ми се кундят в храма до земята, да идат да го кажат това на мизерстващите ни баби и дядовци. Да идат на гробовете на умрелите от глад и да им го кажат!

Който е съгласен с това клише, имащо за цел да ни манипулира и приспи още повече, той проявява равнодушие към случващото се и изобщо не е загрижен за ближните си! Това е греховна безучастност. Ако оставим тук само пенсионерите, помаците, циганите и мафиотите, то тогава кой ще промени България? Кой ще се бори за нашата страна? Кой ще отстоява истината и справедливостта?

Нима някой чужд народ ще дойде, за да ни изчисти сметките? Не. Няма да стане. Поведението ни противоречи на смелите думи, написани на герба ни: „Съединението прави силата“. Ами щом съединението прави силата, ние защо се делим? Какво ни пречи да се съберем и заедно всички да направим каквото можем за България, защото тя е наша!

Тя не е на Бойко, Кунева, Москов или дрисков! Ако не ни интересува тя, какви българи сме ние? Великите наши революционери така ли са правили? Нима са си казвали: „Ами България е под турско робство, тук не става за живеене. Хайде, братя, да си събираме крушите“?! Не, те не са си го и помисляли! Те заедно със свещениците са развивали просветата в България, като в същото време са учили чужди езици.

В края на краищата сме получили подкрепа от Русия и с общи усилия сме успели да се освободим. Ето, руснаците. Тези хора са рискували живота си и са го изгубили в наше име, а ние ѝм плюем отгоре. Слава на България и Русия! Последната е пример за нас. Та защо са го направили? За да сме страхливци ние днес!? Ние се гордеем с тях, но дали и те биха се гордели с нас? На този етап надали.

Всеки си казва: „Нещата не зависят от мен, аз не мога нищо да променя“. Да, нещата никога не зависят само от един човек. Те зависят от всички нас. Аз не мога да променя България, но всички ние заедно можем!!! Ти може да не можеш, но аз и ти можем!

Моето призвание към всички млади хора е: Не се отказвайте от родината си. Продължавайте да допълвате славно историята ни. Бъдете българи с главно „Б“. Бъдете християни. Борете се за това, което твърдите, че обичате. Мислете разумно! Бъдете креативни и критични. Бъдете щастливи.
Не оставяйте България в ръцете на тези, които не я ценят!!!

Автор: Александър Иванов – Максенций

https://www.facebook.com/Alexander.maksencii