Задава се нов ценови шок! 400% поскъпване на водата… с досега платеното, тръбите трябваше да са вече от сребро!

Около 400% поскъпване на питейната вода се гласи, като основният аргумент за това са не някакви производствени разходи или пазарна конюнктура, а е… социалната поносимост. Този абсолютно порнографски термин показва всъщност това, което се казва „колко максимум можем да одерем“. В икономическата литература за монополите се описва като „максимална монополна рента“.

Така цената на един продукт се определя не от някакви обективни критерии, и най-малкото – от пазара. Определя се от това колко можеш да изсмучеш от потребителя, който няма избор.

За да се осъществи схемата (това не е майтап) глобалните неолиберални институции са формулирали процент на „социална поносимост“. И после този процент се ползва като аргумент за увеличение на цената. В случая Световната банка е формулирала, че социално поносимата цена на водата е до 4% от доходите. И това се превръща в единствената причина за увеличението – защото Световната банка била казала така. Няма разчети за разходи и инвестиции, за приходи, за рентабилност. Просто Световната банка е определила, значи ще доим.

Само че критериите на Световната банка не се прилагат примерно в Германия. Където ако решат да съберат 4% от доходите само за вода, ще изригне революция. При средна заплата от 3-4 хиляди евро, това ще рече германецът да плаща по 120-160 евро месечно само за вода. Такава сметка просто никъде не съществува.

В България, примерно в София, при 800 лв. средна заплата, при двама работещи, излиза че трябва да се плаща 64 лв. на месец само за вода.

Впечатляващо е, че Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) реално не обсъжда никакви други аргументи, извън „социалната поносимост“. Т.е. Комисията се проявява за пореден път като първи ударен отряд на поредния монопол, когото обслужва. Именно тя излиза и обяснява, че цените следва да се покачват, поради този аргумент, за да могат после дружествата да ползват това, за да поискат повече пари.

Реално ако се проверят разходите и се приложи някаква себестойност за определяне на цената, самата тя трябва дори да падне драстично. Или да не падне, но всички тръби в София да са от сребро. Това не е изтъркана шега. Среброто е много хигиенично, унищожава бактериите и би било много полезно за потребителите тръбите да са сребърни. А за тия пари, това е напълно възможно.

Абсолютно всички обяснения на Комисията са в посока на увеличаване на цените. Единственото, което се прави друго, е да се каже, че ще става постепенно и няма да има шокове. Но пътеката е нагоре. Никой не обсъжда намаления. Нито пък има дори препоръчителна автоматична формула, подобна на цената на природния газ, благодарение на която понякога има дори спадове в цената.

В момента например „Софийска вода“ плаща за водата от язовир „Искър“ някакви символични стотинки. А ни я продава поне 50 пъти (не е сбъркано) по-скъпо на цена от 1,47 лв. без ДДС за кубик. От чуждоземния монополист обаче постоянно напират за нови и нови цени, а гигантските заплати на мениджърите, от по десетки хиляди левове са известни вече от години.

Концесионирането на водата беше с идеята, че ще се правят инвестиции и ще се подменят тръбопроводите. Ако това не се прави, старото държавно-общинско дружество, ни доставяше водата на смешни цени. Но новият монопол също почти нищо не прави, все още 60% от водата се губи по тръбите. А цените са десетки пъти повишени.

Казано по-просто, фундаменталната реформа, наречена „концесия“, си е чисто плячкосване на колонизирана територия, под сладките приказки за неолиберално благоденствие.

В тази неолиберална мафия са корпорациите, техните слуги, и корумпираните държавни комисии, чиято цел е не да бранят гражданите, а да ги убеждават защо трябва да плащат повече.

Но тя революцията иде. И ще има обесени…

ГН

http://bipartia.com/index.php/2016-02-27-12-04-19/710-400-2