Коментари
Асеновград днес отново е крепост! Ножът е опрял до кокала!
НДК пада, Асеновград не пада! Сравнението показва задълбочаващата се криза в управлението. В скандала с НДК лъснаха битките между кръгове и лобита в ГЕРБ – кой да лапне повече милиони от подготовката за председателството на Съвета на ЕС. Намесата на Борисов само потвърди съмненията за тежки зависимости и поквара на т.н елит.
Затънал в дебрите на собствените си батаци, кабинетът „Борисов 3” изгуби и последните възможности за контрол върху процесите в страната. Кризите, макар някои да са регионални, са неуправляеми. Обстановката на много места е драматична, хаос заплашва въобще съществуването на държавата. На този фон нескопосаните твърдения на официозните кафяви пеевски медии, че Борисов и компания са целите в бяло, звучат като погребален марш.
Истинската тема е Асеновград. Истинските тревоги и надежди са отправени към асеновградчани, които пренебрегнаха жегите и отпуските и се вдигнаха да защитават правата и честта си.
Там се случи нещо, което се случва отдавна и навсякъде, но асеновградчани не издържаха своеволията. Арогантни цигани налетяха на млади спортисти и деца от гребната база. С брадви, лопати, кирки… И не просто налетяха, а посегнаха на девойки, отправяйки към тях мръсни, скверни, вулгарни думи и щения. Властта се опитва да скрие този факт, но той е в основата на избухналия конфликт. И този конфликт не е криминален, както го изкарат политици и шефове от МВР. Бунтът е социален, политически и етнически. Това го прави взривоопасен, но и освободителен. Заплахите на главния прокурор Сотир Цацаров към депутати са безмислени. Защото именно той политизира държавното обвинение, като го превърна в маша на политически и мафиотски кръгове.
Твърденията му, че спрямо биячите ще се приложи Законът с цялата му тежест, не струват пет пари. Защото не го е прилагал, когато са купувани гласовете от ромските махали, когато властта си е затваряла очите за незаконно строителство, кражби и други золуми, за да печели гласове. Затова доверието в Цацаров е 7%, а в прокуратурата – 8%.
Не тежат и заявленията на МВР-шефове за контрол на ситууацията, защото и МВР бе ням свидетел на криминализирането на цели ромски общности, както и на пазарлъка с гласовете по време на избори. Самите униформени не вярват на правителството и на своите ръководители – единият, идващ от армията, а другият от свитата на Мето Илиенски… Няма да се учуди никой, ако утре полицаи минат на страната на протестиращите.
Защо все пак Асеновград? Първото име на града е Станимахос. То означава „много битки” – на гръцки махос. От древността е традицията да се отстояват интересите на гражданите. Второто българско царство е разчитало на града-крепост срещу нашественици през Родопите. Там са търсили опора и рицарите от Третия и Четвъртия кръстоносен поход. Асеновград е известен още като Малкия Йерусалим. За българска църква местните хора са се били в ръкопашен бой дори в храмовете – днес 80 на брой. Иван Асен II издигна там величествена крепост срещу византийските набези.
Така че да отстояват своите права за асеновградчани не е хрумване, а традиция. Носят го в гена си. И най-важното: днес те демонстрират не омраза срещу ромите – макар и такава да има, – а нетърпимост към политиките на властта. Тази власт, която се съеши с олигархично-мафиотски кръгове и изостави гражданите. Срещу това е бунтът.
Ромските простотии са повод. Истинските виновници са политиците, които им внушават безнаказаност и че за тях законите не важат, само срещу едното гласуване.
Много други градове и села са готови да последват примера на асеновградчани. Корупция е разяла институциите, които се крепят единствено на задкулисните сделки. Лозунгите за стабилност са пълен фалш и цинизъм. Страната е на ръба на институционална, политическа и финансова криза. Страната е пред гражданска война.
Това може да се стори пресилено единствено на хора, които живеят в чужбина, или се ползват от даровете на властта. Държавата отдавна не функционира, цели отрасли са пред фалит. Корупцията не може да бъде победена, защото корупцията и в трите власти е в огромни размери. Това е нонсенс. Единственият път е национални протести – ярки, смели и агресивни, – които ще принудят ЕС и демократичния свят да се намеси. Режимът на Борисов е брутален и опасен. Той застрашава устоите на държавността и е изоставил гражданите. Еединственото решение е сваляне на този режим.
Той потъпка Конституцията и това може да се докаже дори само с пълното отсвирване на първите 6 точки от нея.
– Върховен принцип са правата на личността, нейното достойнство и сигурност. – Без коментар…
– България е република с парламентарно управление. – Управлението на Борисов е еднолично. „Моите депутати, моите”, – заявява безпардонно той. „Разпоредил съм да се гласува…”.
– Цялата държавна власт произтича от народа. – Но се упражнява срещу народа в интерес на олигархията и мафията.
– Република България е правова държава. – Седем години поред статистиката на Евростат ни поставя на последно място по върховенство на закона.
– Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество. – Цели села, райони и региони са затрити и обезлюдени, властват олигархични структури, цари рекет на бизнеса, предприемачи са шантажирани и изнудвани да плащат отчисления на кръгове от верига, стигаща до върховете на властта.
– Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. – Нито един осъден за корупция и криминални деяния от високите етажи на властта.
Затова асеновградчани са на улицата. Затова сме с тях. Затова ако се появи алтернатива – буря ще помете самозабравилата се върхушка. Но и без алтернативен политически проект гражданите могат да свалят вредното управление – по-лошо няма как да стане.
Да подкрепим Асеновград! Днес е Асеновград, утре и други градове, а вдругиден – цялата страна. В новото време се обединихме само веднъж – когато станахме четвърти на световното по футбол през 1994 г. Какъв подем беше… Време е да го направим отново – този път за свободата и достойнството ни. За настоящето и бъдещето ни.
Борис Петков
Коментари
