А какво прави Плевнелиев всяка година в Азербайджан?

Според разследването схемата е задействана от управляващия елит на Азербайджан. Става въпрос за 2.9 милиарда долара, с които е плащано на изтъкнати европейци, купувани са луксозни стоки и са били изпирани пари чрез мрежа от британски компании. В публикациите се твърди, че чрез британските компании е било плащано и на Калин Митрев, който е съпруг на Ирина Бокова, генерален секретар на ЮНЕСКО. Митрев е представител в Европейска банка за възстановяване и развитие, чието седалище е в Лондон. Според в. „Гардиън“ Митрев е получил 425 000 евро.

Официално парите са за частна консултантска дейност от азербайджанската компания Avuar Co. Пред изданието той признава плащанията и казва, че са дошли за законно бизнес консултиране. „Всички доходи, генерирани от дейности в различни страни, бяха отчетени и надлежно обложени с данъци в моята страна България“, казва Митрев.

Неговата консултантска дейност спира, когато той се присъединява към Европейската банка. Съвсем естествено вниманието на българските медии бе насочено към тази част от разследването с фокус върху Ирина Бокова. Действията й като шеф на ЮНЕСКО, обаче не се вписват в схемата, в която се опитват да я вкарат българските издания като „Бивол“ и „Капитал“, които работиха срещу кандидатурата й за генерален секретар на ООН и в подкрепа на Кристалина Георгиева. Декларираните от Митрев пари, които е спечелил като частно лице пък не се вписват в схемата за пране, която е разследвана от журналистите. Основното съмнение е, че заради тях той е повлиял на съпругата си, за да взема решения като шеф на ЮНЕСКО в угода на режима в Баку. Фактите обаче говорят друго. Бокова е награждавала противници на режима на Алиев, противно на внушенията, че му е лъскала имиджа.

През 2012 г. Ирина Бокова връчи Световната награда за свобода на печата „Гилермо Кано“ на азербайджанския журналист и активист за човешки права Ейнула Фатулаев, лежал 4 години в азербайджански затвор.

През миналата година Бокова  даде същата награда на една от най-смелите критички на клептокрацията в Баку Хадиджа Исмаилова. Заради своите остри коментари и разследвания Исмаилова бе осъдена през септември 2015 г. на 7 години затвор. Ирина Бокова я награди докато журналистката беше зад решетките. Това стана на 3 май 2016г. в Международния ден за свобода на словото. Наградата на ЮНЕСКО имаше и материално изражение от 25 000 долара. Забележителното е, че две седмици след връчването на наградата, на 25 май, журналистката бе пусната от затвора. След оказания международен натиск режимът намали присъдата й наполовина и я трансформира от ефективна в условна.

Интересно е, че тези факти не намират място в днешните публикации по случая с малки изключения.

Едно от тях е на колегата Светослав Терзиев от в. „Сега“, който пише следното: „Фактите съществуват на сайта на ЮНЕСКО, но неизвестно защо са пренебрегнати от разследващите журналисти по аферата „Азербайджанска пералня“, които настояват, че голяма част от плащанията до политици и други влиятелни лица са правени с цел снизхождение тъкмо когато Азербайджан е бил обект на критики заради арестуването на правозащитници и журналисти, опониращи на властта. „Гардиън“ и „Зюддойче цайтунг“ са получили след запитвания писмени отговори от Ирина Бокова, но тя заяви пред „Сега“, че са ги отразили частично. Светослав Терзиев прави и следното интересно наблюдение: „Сайтът „Бивол“ обръща внимание на друг факт: „На 22 октомври 2013 г., Ирина Бокова открива в седалището на ЮНЕСКО в Париж фотоизложба, озаглавена „Азербайджан – земя на толерантността“. Изложбата е организирана от Фондацията „Гейдар Алиев“, председателствана от първата дама Мехрибан Алиева – почетен посланик на ЮНЕСКО. Това културно събитие има за цел да изгради позитивен имидж на режима в Баку пред западните партньори и да затъмни критиките за нарушаването на човешките права, които са многобройни и стават все по-скандални.“ Изложбите в ЮНЕСКО обаче не са дело на генералния директор (коментира Терзиев), защото страните членки сами организират и финансират културните си прояви, които са десетки всяка година. Никой не е поставял под съмнение, че Азербайджан също има такова право и няма как да му бъде отказано, освен ако страната не бъде изгонена от ЮНЕСКО.“

Акцентирането върху името на Ирина Бокова и тенденциозната интерпретация на този скандал от страна на определени български медии придобива съвсем друго звучене на фона на един интересен факт. Натъкнах се на него докато преглеждах материали за Азербайджан по повод на скандала. Оказа се, че бившият президент Росен Плевнелиев е голям приятел на таза страна, а честотата с която я е посещавал прави по-уместна употребата на думата фен. Плевнелиев е истински фен на режима в Баку, защото е ходил на официални посещения като държавен глава в три поредни години от своя мандат, а през март тази година я е посетил и като частно лице. Отделно от това президентът Илхам Алиев бе на посещение в София през 2015г. Ако напишете в „Гугъл“ заедно „Росен Плевнелиев Азербайджан Баку“ ще бъдете залети от публикации за тази необяснима привързаност от страна на бившия ни президент. Ето само няколко произволни заглавия:

Гласове

http://glasove.com/categories/na-fokus/news/a-kakvo-pravi-plevneliev-vsyaka-godina-v-azerbajdzhan