ОБЩЕСТВО
Безмилостни данни: Всеки трети българин дължи пари, 900 лева е средния размер на борчовете ни
По данни на Евростат за просрочените плащания на европейците почти всеки трети българин е имал непогасени сметки и задължения в края на 2017 г. Става въпрос за просрочена ипотека, неплатен наем или сметки за битови услуги, месечни плащания на лизинг.
От изнесената от Евростат информация става ясно, че в Европейския съюз единствено гърците изпитват повече затруднения от нас при погасяването на задълженията си. Близо 48% от гърците са имали просрочена ипотека, неплатен наем или други непогасени сметки, показва анализът на Евростат.
След тях са били българите с 34%, на трето и четвърто място са Кипър и Хърватия с по 26% кредитополучатели със забавени плащания по заеми. Това съобщиха от Комитет за защита на потребителите.
През 2017 г. средният дълг на човек у нас се увеличил двойно – над 900 лева. За сравнение, през 2015 г. сумата е била около 450 лв. Също така през миналата година 1,8 млн. души са били в графа кредитополучатели. Забавените плащания или необслужвани такива в края на 2017 г., са били както следва: По потребителски заеми – над 800 млн. лв.; По ипотеки – близо 1 млрд. лв.
Бързите кредити са основен двигател за трупане на нови кредити и за лавинообразното задлъжняване на потребителите. За съжаление тази тенденция ще продължи и през тази година, сочат наблюденията на Комитета за защита на потребителите.
Причината за това е, максимално улесненият достъп за гражданите желаещи да получат пари назаем чрез изключително агресивна реклама и готовността на кредитните институции да отпускат пари на лица с лоша кредитна история. Често към комитета се обръщат хора взели пари, за да купят среден или дори евтин клас мобилен телефон, таблет, компютър или телевизор, които обаче в последствие при изплащането на кредита се оказват многократно по-скъпи. Все по-често дори по улиците ще попаднете на съобщения за отпускане на заеми до 5000 лв. на хора с лоша кредитна история.
В резултат на това и липсата на достатъчно добра регулация на този вид финансиране и впоследствие възстановяване на парите, вторичният пазар за лоши кредити, чиито основни играчи са колекторските фирми, в момента е в своя апогей.
Проблемът е наболял в целия Европейски съюз. В отговор на сигнал подаден от Комитета за защита на потребителите, еврокомисарят по правосъдие, потребители и равенство на половете Вера Йоурова, съобщи, че Европейската комисия е приела амбициозен пакет с мерки, който ще подпомогне усилията за превантивна дейност в областта на оценката на кредитоспособността.
В отговора до Пейо Майорски, председател на комитета, стана ясно, че сред приетите мерки влиза и предложението за директива, регулираща дейността на фирмите изкупуващи необслужвани кредити (колекторските фирми) и тяхната дейност по събиране на обезпеченията. Решаването на тези проблеми касае също така подобряване на законодателната рамка на несъстоятелността на европейско ниво, а на българско да се приеме закон за частния фалит, добавят от комитета.
ОБЩЕСТВО
