21 въпроса в деня на национален траур… Страх ме е къде живея! Вас не ви ли е страх?

 

 

 

Ден на траур. Ужасна трагедия. Съболезнования на близките на загиналите. И дано ранените се оправят и няма повече жертви.

Този път трябва да призная, че комуникациите на институциите бяха навременни.

 

 

Даваха информация непрекъснато. Така стигнахме до факта, че съответната администрация пет пъти за последната година е писала на една фирма, да оправи пътя. Който тя е изградила.

 

 

И само след месеци трябва да го ремонтира спешно. Защото може би е опасен. Последният път са писали на 27-и юли. С краен срок за изпълнение 15-и август.

Та, да благодарим за изнесената до тук информация и да поискаме отговори на следващите въпроси:

 

 

 

1. Защо една фирма не се подчинява на разпорежданията на съответната администрация?

 

2. Защо съответната администрация не е алармирала полиция, прокуратура, министър или премиер, може и президент (той щеше да се зарадва), че една фирма не иска да оправи потенциален смъртоносен път?

 

3. Законът ли не дава тези правомощия, т.е. да искаме промяна на закона?

 

4. Съответната администрация ли не знае как да накара фирмата, т.е. да поискаме промяна на администрацията?

 

5. Фирмата ли се прави на всемогъща, т.е. да поискаме специални части, сини каски и Шести американски флот да се намесят?

 

6. Кой е одобрил и приел този път и как не е видял, че не е с високо качество?

 

 

7. Параметрите ли са били занижени по задание или изпълнението е калпаво?

 

 

8. Предвидените финанси по проект били ли са достатъчни за качествен път?

 

 

9. Ако да, колко би струвал път с лошо качество, каква е разликата с бюджета по проект и къде ли е отишла тази разлика?

 

 

10. Някой прави ли анализ на нормата на печалба на тази и други фирми от сектора и дали има връзка със спечелените проекти по ЗОП?

 

11. Щом този път е проблемен и фирмата не го е оправила, има ли възможност и други пътища, правени от същата фирма, да са потенциални гробища?

 

 

12. Някой от съответната администрация прави ли проверка на всички други договори на тази фирма, за да провери дали няма и другаде потенциални проблеми?

 

 

13. Даже и всичко по документи да е наред, не би ли било добре някой от съответната администрация да се разходи присъствено и лично до пътищата на тази фирма, за да се увери, че всичко е наред?

 

14. Някой от съответната администрация може ли да даде списък с пътищата на тази фирма, за да знаем къде какво

да очакваме?

 

 

15. В момента какви други договори изпълнява тази фирма? Как се осъществява текущият контрол над дейността й?

 

 

 

16. Тази фирма прави ли друго, освен пътища? Ако прави сгради, трябва ли да се притесняваме, че сградите може да паднат?

 

 

17. Щом път, направен на принципа: „Правим в срок, а после оправяме проблемите, защото е в гаранция“, е смъртоносен, може ли съответната администрация да гарантира, че други пътища, направени на същия принцип, няма да са пак с проблеми?

 

 

18. Много булеварди в София, например, бяха направени и имаха малки проблеми. Бодро беше рапортувано, че фирмите ще отстранят проблемите в гаранционен срок. Трябва ли да се притесняваме за тези пътища?

 

 

19. Спомням си, че подобна драма с последващи ремонти имаше с Цариградско шосе. Има ли шанс и Цариградско да се окаже с тежки проблеми?

 

 

20. Има ли шанс другите булеварди в София да се окажат с тежки проблеми и да се случи нова трагедия?

 

 

 

21. Колко пъти хора трябва да пускат сигнали, че дясната лента на магистрала Тракия е в бабуни? Трябва ли да стане трагедия, че да се оправи?

 

 

 

Между другото, сега е моментът фирмата да говори. За да разберем и нейната гледна точка.

 

 

 

Не се заяждам, не хейтя, не обвинявам. Само питам. Задавам тези уточняващи въпроси точно в деня на национален траур. За да намалим шанса за друг траур. И други жертви. Въпросите са абсолютно неполитически. Просто ме е страх. Страх ме е къде живея, как пътувам, какво може да се случи на близките ми. Вас не ви ли е страх?

 

 

Любомир Аламанов, фейсбук 

 

Епицентър