Ах, как боли истината!

 

 

 

Убийците на миналото неуморно се бъхтят, за да заблудят подрастващите. Да им втълпят, че през онзи социалистически период е имало само лагери и никаква култура, икономика и земеделие.

 

 

 

Такива като Гърневски са наети, за да ръсят фантасмагории за времето, когато и те си живуркаха доволно и спокойно.

 

 

 

Навярно по-възрастните помнят / И Гърневски помни, и Борисов помни!/, че като дойде краят на август и началото на септември ни спукваха с бригади, защото не можеше да се прибере огромната реколта от домати.

 

 

 

 

Консервният комбинат в Пловдив беше задръстен с продукция, камионите висяха с часове, за да ги разтоварят.

 

 

Сега да сте виждали подобна гледка?

 

 

 

Наскоро минах край най-големия на Балканския полуостров за онова време комбинат за преработка на зеленчуци – в град Стамболийски.

 

 

 

Да се хванеш за главата: опустошени и изкормени цехове, каквото е могло е ограбено, изкъртени прозорци и врати зеят като наочници на черепи.

 

 

 

А там се работеше на три смени, а опашките от камиони надхвърляха стотици метри.

 

 

 

Разтварям сборника с данни на Централното статистическо управление от 1989 година.

 

 

 

 

През тази разделна година средно от декар сме добивали 2 674 килограма полски домати, зелен пипер – 1 201 кг. И това е само в Пловдивския регион.

 

 

 

 

Нашите градини край „Марица” даваха половината ябълки на България.

 

 

 

 

Това не е носталгия по социализма, а към жизненото ни селско стопанство, което отиде в небитието.

 

 

 

Такава е истината – жестока, към онези, които искат да я похитят.

 

Стефан Северин, фейсбук