Проф. Иван Ангелов: Наистина ли заводите у нас „никнат като гъби“?… ТАБЛИЦИ

 

 

 

 

 

Наистина ли заводите у нас „никнат като гъби“?

Каква продукция за износ „бълват“ нашите заводи?

Защо сме между последните в света по фирмена конкурентоспособност?

Защо държавната телевизия бойкотира

словото на Президента?

Разтревожени от словото на Президента Радев на пресконференцията по повод втората годишншнина на неговото президентство, Бойко Борисов, министрите и тяхното политическо обкръжение, се заеха да му отговарят. Някои от тях дори заявиха, че словото приличало на изявление на ръководител на враждебна към нас държава. Обвиниха го, че разделял народа, въобразявайки си, че те – управляващата група, са народът, Забравяйки, че политическата картина на Народното събрание се различава драматично от тази на народа.

Направиха ми впечатление някои мисли на Бойко Борисов на срещата на 29 януари с бизнеса. Той заяви, че БВП нарастнал с 40% през последните няколко години; че новите заводи растели като гъби; че с построяването на магистралата през Северна България бизнесът ще потече през нея като през река; че расте благосъстоянието на народа и т.н. Той обаче пропусна да спомене някои особено важни неща.

 

Специалистите добре познават дефектите на БВП и че само с темпа на неговия растеж не може да се оценява благосъстоянието на хората. Пропусна да каже как се разпределя този растеж между различните слоеве от населението. Забрави за масовата бедност , растящата пропаст между бедни и богати, по която сме рекордьори в ЕС. Пропусна да каже, че според най-нови данни за издръжката на живота на едно лице се падат 602 лв. в домакинските бюджети и че 70% от населението живее под тази граница. Пропусна да спомене за надвисналата ни демографска катастрофа.

 

Уведоми ни авансово, че през магистралата в Северна България ще потече река от благоденствие. Вярно е, че по принцип, с развитието на инфраструктурата заедно с много други фактори, се улеснява развитието на производството. Това обаче не е така просто – от днес за утре.

 

Първо, магистралата още не е завършена. Това може да стане най-рано след 3-4 години.

 

Второ, от собствен опит знаем, че у нас след завършване на магистрали в продължение на 10-15 години по тях не се изграждат дори елементарни тоалетни, бензостанции, места за почивка на шофьорите, места за закуска, магазини за покупка на дребни хранителни стоки, кътчета за игра на децата, мотели, пътни знаци, нормално осветление и вътрешна уредба на тунелите, важни отклонения за съседни селища и т.н. Посетилите съседна Гърция, например по магистралата „Виа Игнатия“, знаят каква е огромната разлика между тях и нас. С горчивина заявявам, че навярно ще са нужни 15-20 години докато постигнем равнището им по магистралите и около тях.

 

Трето, още повече години ще са нужни докато в съседните на магистралата региони от ляво и дясно се появят малки, средни и големи стопански обекти. Ще бъдем доволни ако имаме картината, която Премиерът описва слез 20-30-40 години. Дано я имаме. Недопустимо е, обаче да се говори така „на ангро“, да се внушава на гражданите, че тази река от бизнес и благоденствие ще потече през близките години. Всеки средно интелигентен човек знае, че такива чудеса не са възможни. Още по-малко у нас.

 

Впечатлиха ме„никнещите като гъби нови заводи“. Виждал съм много обхванати от бурени входове на някогашни заводи и стопански дворове на ТКЗС, буренясали, подивяли и изсъхнали бивши овощни градини и лозя и като селско момче ми е ставало тъжно. Но от прословутите „нови гъби“ не съм виждал.

 

Има поне два начина да се провери дали такива заводи никнат като гъби след дъжд. Единият е чрез тяхното посещение и преброяване. За лица извън държавната администрация, това не е възможно. Другият е чрез анализ на икономическите, техническите, кадровите и други предпоставки за такова впечатляващо стопанско оживление. Аз избирам втория..

 

От нищо не се прави нещо. За да расте икономиката така бързо, още по-бързо трябва да растат инвестициите. Световният опит показва, че при нормални условия растежът на инвестициите трябва да изпреварва 2-3 пъти растежа на производството. Годишният размер на инвестициите у нас преди кризата от 2008-2009 г. беше 27-28 млрд. лв. – от вътрешно натрупване и от преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Той обаче не е достатъчно показателен, защото голяма част от тогавашните  ПЧИ бяха заложени в имоти и други спекулативни дейности. Затова нека видим какво става през последните десетина години (виж таблица 1.).

 

Таблица 1. Инвестиции в България – млрд. лв

години	инвестиции	години	инвестиции
2010	16,6	2014	20,1
2011	16,9	2015	18,0
2012	17,5	2016	17,5
2013	18,1	2017	17,6

Източник: БНБ и НСИ

 

Инвестиционната дейност през последните десетина години обхваща плътно периода през който са замисляни, изграждани и пуснати в действие сегашните нови заводи. При такова мизерно ниско и стабилно годишно равнище на инвестициите не е възможно рязко увеличение на темповете на растежа у нас и никнене на нови заводи „като гъби след дъжд“. Освен ако ги нарисуваме на картинки, както правят малките деца. По простата причина, че няма такъв икономически дъжд – инвестиции.

Инвестиционната ни активност е далеч под потенциала на нашата икономика. При по-високо вътрешно натрупване можем да инвестираме 2,5-3`0 пъти повече и да постигнем 7-8% средногодишен растеж на БВП през следващите 15-20 години. При всичките й недостатъци, това което икономиката ни създава се ограбва от наши и чуждестранни бандити. Затова инвестиции няма и няма да има в обозримото бъдеще.

 

Досегашният ни растеж се дължи главно на вътрешно потребление, финансирано главно от трансферите на нашите гастарбайтери в чужбина на техни близки в България. По-нататъшният растеж на това потребление е ограничен.  Очакваните проблеми в европейската и световната икономика през следващите години ще се отразят  и върху нас. За появата на нови заводи като „гъби след дъжд“ е несериозно да се мисли. Камо ли да се говори!

 

При силно ограничено вътрешно натрупване инвестиционната активност ще зависи от външни източници, като ПЧИ, трансфери от еврофондове и други. В другите източноевропейски страни важна роля играят ПЧИ. Логично е да се очаква същото и у нас. Нека проверим официалните данни за притока на ПЧИ към нас през последните години (виж таблица 2.)

 

Таблица 2.  Приток на преки чуждестранни инвестиции

в млн. евро

Години	ПЧИ	Години	ПЧИ
2010	1,169,7	2014	347,4
2011	1,476,3	2015	2399,1
2012	1,320,9	2016	1003,3
2013	1,383,7	2017	1389,6

Източник: БНБ, Раздел Статистика

 

Ако започнем анализа от предкризисните години (2007-2008 г.) установяваме драматично намаление на притока на ПЧИ. През последните десетина години притокът е около един милиард евро, с резки колебания през някои години, особено през 2012, 2014 и 2016 г. Данните от този статистически ред, покриват периода на засяването и поникването на въпросните „гъби след дъжд“. Те не дават основание да се мисли, че ПЧИ играят съществена роля за нашето развитие – както сега, така и през следващите години. Резкият спад на притока на ПЧИ се дължи на влошена световна и европейска конюнктура, а също и на неблагоприятна икономическа, социална, кадрова, законодателна, инфраструктурна среда, на широка престъпност и корупция в България.

 

В обозримото бъдеще не се очакват съществени подобрения в поникването на нови „гъби след дъжд“. Затова не ги очаквайте. Ще се разочаровате.

 

Анализирайки ролята на ПЧИ за нашето развитие, Бойко Борисов заявява: „Искам да кажа нещо за инвестициите, защото напоследък много се спекулира, а аз обичам да говоря с цифри. Данните на БНБ сочат за 2016 г. 1003 млрд. лв., а за 2017 г. – 1389 млрд. лв. Който е учил аритметика знае, че това означава увеличение на инвестициите“.

 

Аз съм учил аритметика, но твърдя че това не означава нищо.

Той се хвали, че много обича да анализира цифрите. Аз също обичам да правя това, но по безпристрастен начин. Трябва да се знае, че тенденции за икономическо развитие не могат да се извеждат от данни само за две съседни години.

Това е абсурдно! На студент се пише двойка за такъв отговор на изпит.  Такъв подход сигурно ще подведе анализатора. Дори ще го злепостави. За целта трябва да се проследяват по-дълги статистически редове. Поне за 10 години. Така се постъпва навсякъде по света. Това е известно и на студентите по икономика в първи курс.

 

За разлика от задължителните правила за обективен анализ, г-н Борисов изглежда обича да борави само с подбрани числа, които доказват това, което му харесва. Ако толкова много обича цифрите защо не анализира спада на притока на ПЧИ през 2012 г. спрямо предходната година. Или драматичния срив през 2014 спрямо 2013 г. Или срива през 2016 г. спрямо 2015 г. Там би се сблъскал с неприятни въпроси, на които ще му бъде трудно да отговори.

 

За развитието на модерна индустрия, земеделие, инфраструктура, слабо развитите страни като нашата, правят голям внос на съвременни инвестиционни стоки от напредналите страни. Защото не могат да си ги произведат сами. Имам предвид модерни машини, уреди, апарати електрически машини, транспортни средства, най-нови технологии и т.н. Без такъв внос модернизацията на националния производствен апарат на България не е възможна. От анализа на структурата на вноса  по начина на използване може да се получи най-обща представа дали българските власти го правят или не. Виж таблица 3.

 

Таблица 3. Структура на вноса по начин на използване в %

Показатели	2013	2014	2015	2016	2017
Потребителски стоки	24,24	24,63	25,42	26,48	25,57
-Храни, напитки, цигари	7,86	7,71	7,98	8,34	8,18
-Мебели, дом.обзавеждане	3,59	3,59	3,62	3,40	3,22
-Лекарства и козметика	5,21	5,45	5,55	5,66	5,39
-Дрехи и обувки	2,69	2,87	2,86	3,38	3,13
-Автомобили	1,46	1,53	1,69	1,77	1,88
-Други	3,43	3,48	3,72	3,93	3,76
Суровини и материали	46,44	43,69	43,92	41,87	43,72
Инвестиционни стоки	29,31	31,67	30,65	31,64	30,71
-машини, уреди, апарати	10,46	10,44	10,24	9,96	10,20
-електрически машини	4,07	4,32	4,43	4,75	4,26
-транспортни средства	5,25	5,52	5,82	5,86	5,37
-резервни части	4,89	4,84	4,89	5,33	5,47
-други	4,63	6,56	5,26	5,74	5,40
Общо неенергийни стоки	100,00	100,00	100,00	100,00	100,00

Източник: Статистика на БНБ.

 

От гледна точка на потенциала за икономическо развитие и модернизация, за повишаване на конкурентоспособността на икономиката  и като сравнявам с политиката на други страни в Европа и извън нея, със сходни на нашите условия, стигам до извода, че правителствата ни не правят достатъчно за осигуряване на ускорено догонващо развитие.

 

Може да се направи много за по-пълно използване на местния суровинен и енергиен потенциал, вместо твърде големия, дори безразборен, внос на луксозни строителни материали. За по-рационално използване на местните енергоизточници, за намаляване енергоемкостта на продукцията и на загубите в домакинския секткор.

 

Не по-малко може да се направи за по-рационален внос на потребителски стоки. При благоприятните природно-климатични условия за отглеждане на плодове, грозде, зеленчуци, животновъдство и други земеделски дейности у нас, не е нормално 70-75-80% от потребностите ни за плодове и зеленчуци, за млеко и млечни продукти, за месо и месни продукти да са от внос. Аз не пледирам за въвеждане на ограничителния режим от преди 30-40 години и появата на банани, портокали и други южни плодове в магазините само около Коледа.

 

Но и масовата кръглогодишна употреба на най-екзотични продукти, внесени от хиляди километри и облагани с 20% ДДС, както при лекарствата и детските храни, едва ли е нормална за бедна страна като нашата. Страна на която тепърва предстои да изкачва стръмните върхове на модерното високотехнологично индустриално развитие. Изкачване, което изисква огромни ресурси, каквито нямаме.

 

По-рационално поведение при тяхното използване, от което сме отвикнали. Затова е наложително да разпределяме и използваме ограничените си ресурси по-рационално. С грижа не само за настоящето, но и за бъдещето на нашите деца и внуци.

 

На нашите граждани трябва да се обясни, че продължаването на сегашния режим за потребление на екстравагантни вносни храни, напитки и цигари, означава по-малко пари за развитие на модерна индустрия, земеделие, инфраструктура, здравеопазване, образование, наука.

 

Държавната данъчна и митническа политика трябва да потиска, а не да стимулира вноса и потреблението на такива продукти. Тази политика трябва да стимулира производството на качествени импортозаместващи местни стоки. Такава политика ще има огромни икономически, финансови, кадрови, социални и други ефекти.

 

В противен случай ще си останем завинаги бедна бананова република,  без индустрия, без модерно земеделие, без съвременна инфраструктура, без образование и наука. И един ден няма да можем да си купуваме дори най-нискокачествени банани.

 

Тези бележки важат и за вноса на другите потребителски стоки, с изключение на лекарствата. За вноса на храни, напитки и цигари през 2017 г. са изразходвани  2,1 млрд. евро, за мебели и домшно обзавеждане – 0,8 млрд. евро, за дрехи и обувки – 0,8 млрд. евро, за автомобили почти 0,5 млрд. евро. А за машини, уреди и апарати – едва 2,6 млрд. евро, за електрически машини – 1,0 млрд. евро, за производствени транспортни средства само 1,4 млрд. евро и т.н.

В словото си на срещата с българския бизнес Бойко Борисов се похвали как нашите заводи „бълват“ продукция за износ.

 

Ех ако беше наистина така! За съжаление не е така! Нашият износ на човек от населението е 3-4 пъти по малък от този на източноевропейски страни като Чехия, Словения, Словакия, Унгария.

 

А в сравнение със съизмеримите ни по мащаби западноевропейски страни, като Белгия, Холандия, Дания, Австрия, Швейцария и други е 8-10-12 пъти по-малък. Едни и същи по наименование според международните индустриални класификации наши стоки, изнесени в Западна Европа се приемат там на 2,0-2,5 пъти по-ниски цени, от същите стоки, внесени от други западни страни. Това се дължи на разликите в качеството, в маркетинга, в предразсъдъците към нас.

 

Според класификацията на Световния икономически форум в Женева сме в групата на последните в света по фирмена конкурентоспособност. И не полагаме достатъчно усилия да се измъкнем от тази група. В същото време протестираме срещу прилагането на различни скорости в ЕС. Тези различия се обуславят от съществуващите реалности. Така е в ЕС от много години. Така ще бъде и през следващите години, ако не запретнем ръкави.

 

Високотехнологичните стоки са едва 3-4% от нашия износ. Преобладават суровините и материалите с около 45% от неенергийния ни износ. Потребителските стоки със средно, а в някои случаи и с посредствено качество, са около 30% от износа ни. Само от това личи, че около 70-75% от нашия неенергиен износ са суровини, първично обработени и с посредствено качество стоки, а също и ишлеме.

 

Нужни са още много години за промяна в тази структура на износа ни. Масовата емиграция на високо и средно квалифициран наш персонал, главно поради ниско заплащане тук, ще забави още повече този процес на индустриално узряване на България. Всяко напудряне на картината пък ни прави за смях. За съжаление, ето това „бълват“ нашите производители за износ  от който някои политици се възторгват (виж таблица 4.).

 

Таблица 4. Структура на износа по начин на използване в %

Показатели	2013	2014	2015	2016	2017
Потребителски стоки	27,63	29,94	29,90	29,90	27,78
Суровини и материали	51,32	47,92	46,15	43,44	44,13
Инвестиционни стоки	21,05	22,45	23,94	26,66	28,49
-Машини, уреди, апарати	6,05	6,31	6,12	6,17	6,32
-Електрически машини	2,91	2,62	2,74	3,17	3,31
-Транспортни средства	2,17	2,14	2,32	2,39	2,58
-Резервни части	5,63	6,00	6,23	6,54	6,38
-Други	4,28	5,39	6,53	8,39	9,90
Общо неенергийни стоки	100,00	100,00	100,00	100,00	100,00

Източник: БНБ, Статистика

 

Добре е, че през последните 5-6 години расте делът на инвестиционните стоки в неенергийния ни износ, но не по най-добрия за нас начин. Защото е съвсем скромен износът на машини, уреди и апарати – едва около 6% и не нараства. На електрически машини – около 3% и почти не расте. На транспортни средства– около 2,5-3,0% и расте незначително. Не особено радващо е, че малко по-бързо расте делът на резервните части и особено на експортната позиция – други. Тя допринася най-много за общия растеж на износа на инвестиционните стоки. Но поради своя характер, го прави до известна степен илюзорен. Не можем да се радваме прекалено много на растежа му от 21% в 2013 г. на 28,5% в 2017 г. Оптимизмът щеше да е по-голям ако растежът на групата на инвестиционните стоки се дължеше главно на машини, уреди и апарати, на електрически машини, на транспортни средства.

 

 Обезпокояващо е, че в производствената кооперация със западни фирми на нашите фирми се възлагат второ-трето степенни периферни компоненти, като кабели, фарове и други подобни. В повечето случаи не можем да обвиняваме западните си партньори, защото едва сега се учим на модерна индустрия. И още по-лошо е че губим най-квалифицирания си персонал, поради дългогодишното потискане на заплатите от нашия частен бизнес, толериран от сервилната му държава. Това е крайно погрешна политика, но правителството и крупният частен бизнес преследват задружно и не желаят да променят. Поради тези причини от 5-10 години напускат не само висококвалифицираните, но и средноквалифицираните. Това ще забавя още повече нашето индустриално съзряване.

 

Напоследък у нас беше поставен рекорд по ниска безработица и по дефицит на високо и средно квалифициран персонал. Нашите управници често се гордеят с тази ниска безработица. А безработицата е ниска не поради рационална държавна политика, а защото голяма част от нашата работна сила вече е извън България – може би над един милион души. Ако още 150-200 хил. души напуснат България, нашите управници, вместо да се тревожат, ще се хвалят с нулева безработица. От години предлагам мерки за решаване на този проблем, но нашият крупен капитал предпочита най-нерационалния, крайно рискован вариант – привличане на евтина работна сила от други страни, включително от Африка и Азия.

 

            И накрая още нещо. Много важно. В член 98., т. 2. на Конституцията на България е записано, че Президентът „Отправя обръщения към народа и Народното събрание“. На 28 януари 2019 г. Президентът Радев произнесе слово-отчет за своята дейност през първите две години. Такъв отчет се дава веднаж в годината и е нормално да бъде излъчван по медиите. Частните медии правят това по свой избор и не могат да бъдат задължени да го излъчват.

 

За държавните електронни медии обаче това е задължение. Националното държавно радио предаде словото на Президента и на Вицепрезидента, но държавната национална телевизия не го излъчи. Като един от данъкоплатците в България и като един от над двата милиона граждани, гласували за избирането на г-н Радев преди повече от две години, исках да чуя и видя отчета на Президента по държавната телевизия. Тя обаче бойкотира словото на Президента и лиши мен и стотици хиляди други зрители да го видим и чуем. Това ме изненада много силно. То едва ли е случаен пропуск. Очевидно някои хора са предполагали какво ще каже Президентът и са се постарали думите му да достигнат до по-малко български граждани.

            

Проф. Иван Ангелов

Член-кор. на БАН

 

Епицентър