Uncategorized
Тодор помага на стара жена да си смени гумата. Едва вечерта разбира, че в действителност…
„Добротата ще спаси света“
Много хора правят добро на познати и непознати, но в това има определен риск. Никога не знаеш какво да очакваш от човека от другата страна. Хората се научиха да бъдат лицемери и да крият истинското си лице и същност.
Когато гумата на колата на старата дама се спука, тя нямала идея как ще се прибере вкъщи, времето било дъждовно, наоколо минавали малко коли, нямала и на кого да се обади за помощ.
Тодор Иванов шофирал по селския път и видял стоящата встрани кола. Там, прегърбена, стояла жена която гледала разтревожена. Младият човек решил да спре и да й помогне.
Жената се обезпокоила, когато непознатият човек се приближи към нея. Какво има наум? Да не би да иска да й помогне?
Но тъй като тя не могла сама да смени гумата, нямала друг избор. Дамата дала на мъжа резервната гума и той я сменил за няколко минути.
Жената благодарила на младежа и му предложила отплата за работата. Мъжът категорично отказал предложената сума. Просто й казал: „Просто си спомнете за мен, когато видите, че някой има нужда от помощ. Спомнете си за Тошко и се отплатете с добро за добрината“.
Мъжът си тръгнал. А старицата била толкова впечатлена от добротата на този човек, че чак свят й се завил. След това се качила на колата си, пошофирала малко нагоре по пътя и спряла пред една закусвалня.
Там я посрещнала усмихната сервитьорка, която й предложила кърпа да си изсуши мокрите от дъжда коси. И тук старата дама забелязала, че сервитьорката е в напреднала бременност. Навярно е била много уморена, но въпреки това, изглеждала като най-приятния човек на Земята.
Възрастната жена си поръчала лимонада и бързо я изпила. После си спомнила за Тошко. Оставила за напитката си 100-левова банкнота, а когато сервитьорката отишла за ресто, възрастната дама бързо се изнизала от закусвалнята и отпътувала.
Сервитьорката видяла бележка върху салфетката: „Един много добър човек ми помогна по пътя насам, сега аз помагам на Вас“. В салфетката лежали още 400 лева.
Сервитьорката се замаяла. Следващия месец щяло да се роди детето й и тези няколко седмици обещавали да бъдат много трудни. Тя прибрала парите в джоба си и довършила смяната си.
След няколко часа сервитьорката, най-накрая, се прибрала вкъщи. Легнала в леглото и, мислейки колко й провървяло, се навела към мъжа си, целунала го по челото и казала: „Обичам те, Тошко“.
/bg7.bg
Uncategorized
