Позорът е, че децата нищо не знаят за миналото. Те са слепи котета – това постигна Прехода

 

 

Никога не съм мислил, че текстовете ми имат нужда от „преводач“.

Имам пълно доверие на читателите си – те го усещат и заради това са толкова много.

 

 

Една госпожа обаче пише, че последният ми „анализ“, макар и да е „кристалничък“ – това трябва да е опит за иронизиране – всеки гражданин можел сам да си го направи.
Освен това – обрисувал съм „бароково“ една ситуация, която познават и децата.
Бароково?

 

 

И вече с патос, подходящ за общуване в прогимназия, ме призовава:
„Предложете нещо, мечтайте на глас!“

 

 

Най-напред, за децата.
Позорът е, че те вече нищо не знаят – най-вече за Миналото, което означава, че са слепи и за Настоящето. За Бъдещето да не говорим.
Слепи котета – това постигна Прехода.

 

 

 

Немалко хора на години също не провиждат в Настоящето.
Не могат да проумеят дори простичкия факт, че те не са сами в него, че то е и на милиони хора, оскотели от недоимък и унижение.

 

 

Но, всъщност, Истинските Скотове, са ония, които не ги забелязват, понеже са опаковани/скрити на завет в собственото си битие – долу-горе прилично. И колко са те?

 

 

 

Слепци/скопени апологети на Настоящето се мяркат понякога и в тази страница – колкото да стане ясно, колко фалшиви са.

 

 

Моята цел никога не е била да поучавам, а още по-малко да карам някой да „мечтае“.
Отдавна вече изчезнаха думи като „хоризонт“, примерно – никой Властник не ги използва, защото обикновено хоризонтът му стига до собствената му храносмилателна система.

 

 

И думата „мечта“ вече е в черния списък – невъзможно е да мечтаеш в Недоимъка, в Безводието, в Глупостта, която извира отвсякъде, в Мъглата, която застила всичко.
Гледаш да оцелееш някак – това е магистралната цел на Прехода.

 

 

Гледаш да се забаламосаш някак.
Понеже си наясно, че Властниците дори не използват думата „Народ“ – какво остава да мислят за него.

 

 

 

И трябва да стане Чудо, за да се сетят за него – толкова са заети да си прегризват гърлата, един на друг.

И, какво сега – трябвало да „предложа“ нещо?
Че аз какво правя?
Превод за недосетливите: „предлагам“ на читателите си да се самопровидят.

 

 

Да останат непреклонни свидетели на собствения си Живот.
Да го виждат не като един провал – какъвто изглежда външно, а като израз на един Кураж.
Да са горди, че не успяха да прекършат Паметта им, няма и да успеят.
Да не позволят да превърнат децата и внуците им в Еничари на Незнанието/Лъжите.

 

 

Впрочем, тъкмо това правят читателите на тази страница – оставят Свидетелства за Истината/Историята.
Заради това се гордея с тях.

 

 

Другото е просто като боб.
Всеки го може.
Важното е – докато разкарвате едно или друго – да не успеят да ви разкарат от самите себе си.

 

 

Кеворк Кеворкян, Фейсбук