Радев: Предишните управляващи капитулираха, приеха полузатваряне на ТЕЦ-овете в кратки срокове

Очаквам не просто дискусия за високата цена на електроенергията, а ясни и навременни мерки, които да вземе правителството.

Това каза президентът Румен Радев в началото на кръгла маса на тема „Мерки за решаване на проблема с високата цена на електроенергията и природния газ. Подготовка на позицията на България пред ЕС“, предаде Агенция „Фокус“.

 
„Всички знаем, че в Европа се вихри невиждана, безпрезедентна до момента енергийна криза. Тя не подминава и България. Причините са много глобални най-вече и от вътрешен характер. Не искам да се спирам на тях. Искам да призова наистина тези причини да не се политизират поне на тази кръгла маса. В продължение на повече от десителития, се натрупаха огромни проблеми и задлъжнялост в сектора“, каза той.

 
По думите му България е оставена без енергийна стратегия в период, в който цяла Европа адаптира своята икономика към „Зелената сделка“.

Той обърна внимание, че предишните управляващи са говорили едно пред нашите работници в мините и в ТЕЦ-овете, а направиха съвсем друго в Брюксел. „Не приеха навреме Механизма за капацитет и за разлика от Полша, която след 1-ви юли 2025 г. ще получава финансова подкрепа за своите централи, ние няма да получаваме такава. Приеха на практика и капитулираха през 2019 г. с внасянето на интегрираният план „Енергетика – климат“.

Знаете какви условия реално се приеха за нашите ТЕЦ-ове. На практика полузатваряне в едни кратки срокове„, каза още Румен Радев.

Президентът Румен Радев обърна внимание и на наследството в нормативната база и посочи, че там има несъвършенства и дефицити.

„Знаем, че се изкараха над 350 малки фирми без подготовка в някаква псевдолиберализация и те са вече на свободния пазар. Всичко това допълнително задълбочава кризата, в която сме в момента. Не сме тук да търсим причините. Причините са ясни, тук сме да търсим решения. Тъй като този проблем е общоевропейски, ние очакваме и трябва да работим активно и да се търсят общоевропейски решения. В това направление е важна и позицията на България. Ще представлявам нашата страна на Съвета на ЕС на 21 и 22 октомври тази седмица в Брюксел и затова искам да чуя и вашето мнение.

Разбира се, тази позиция се изработва в правителството. В разговор и в контакт съм с различни експерти. Знаете, че на 13 октомври ЕК излезе със съобщение за мерки. Тези мерки краткосрочните, най-важните за нас, каасаят най-вече социалната защита на битовите потребители в ЕС. Ние сме страната и това е добре дошло точно в тази криза, но нашите битови потребители са на регулиран пазар. Тук разликата е огромна, а мерките са насочени основно в това направление като социална защита и то те се превхърлят на държавите членки.

Тук искам да поздравя служебното правителство за една много далновидна стъпка. Знаете още, когато те предложиха актуализацията на бюджета през юли месец тази година преди да е започнала тази криза, служебното правителство предложи разширяване на обхвата на енергийно бедните в България и като брой и като размер на финансовата помощ“, коментира още президентът.

„Най-важната мярка, която България би имала полза, не присъства в съобщението на ЕК и това или дерогация или ограничаване и намаляване на цените на емисиите. Тук трябва да чуя и вашето мнение. Това е единствената политически контролирана мярка от ЕК – въглеродните емисии. Най-важното какви национални решения ще се вземат така, че страната ни да омекоти ударът от тази криза. Експертите в глобален план предвиждат, че до пролетта на 2022 г. цените няма да се успокоят.

Разбирам напълно правителството и всички вас за тежкото наследство, за вързаните ръце от законови и нормативни изисквания както национални, така и общоевропейски и особено важно от липсата на парламент, който може да вземе наистина важни решения по отношение на данъци, промени на закони, но кризата е реална и тя изисква антикризисни мерки.

Рискът е голям. Рискът е голям и в момента за българските граждани, защото тази криза с цената на тока, въпреки че стои постоянно цената на битовия ток, тя удря върху цената на всичко останало. Освен това от 1 януари 2022 г. какви ще бъдат цените, макар че оставаме на регулиран пазар. Това е изключително важна мярка, която трябва да се обсъди.

Какво ще се случи с цената на тока? Да не говорим за цената на газа, в какво незавидно положение е като задлъжнялост „Топлофикация София“. Това от своя страна завлича и „Булгаргаз“. Може да стане каскада от кризи. На риск вече са изложени и това много внимателно трябва да се анализира и училища, и детски градини, и болници, и ВиК дружества, които също излязоха на свободния пазар“, каза държавният глава.

„Очаквам не просто дискусия, очаквам ясни и навременни мерки, които да вземе правителството. Дали те ще бъдат по предложението на синдикатите – доставчиците от последна инстанция да сключват двустранни договори с НЕК, а НЕК Да изкупува енергията, дали ще бъдат увеличаване на дяла на дългосрочните договори, дали ще бъдат много други механизми, доколкото и как са възможни в рамките на закона. За да се случи всички това, трябва да има диалог, трябва да има консенсус.

Затова и организирах тази кръгла маса с министър-председателя, с ключовите министри, с регулатора КЕВР, с БЕХ, с важните държавни енергийни дружества, синдикати, работодатели, поканил съм НСОРБ – г-н Панов и кметовете на Стара Загора, на Перник и Кюстендил. Това не е темата в момента. Ние говорим за екстрени мерки. Когато разглеждаме и когато се касае за Фонда за справедлив преход, едно решение на ЕС от 2018 г., съпоставено с факта, че ние не сме започнали още регионалните планове за тези три региона, служебното правителство най-сетне започна работа по този изключително важен болезнен за нас въпрос, затова и кметовете са тук. После ще направим среща с тях и с НСОРБ, за да видим как по най-добрия начин България да планира и по най-добрия начин да защитим хората в тези региони“, посочи още Румен Радев.

Очаквайте подробности!

Дискусия