Гледам снимките на двамата близнаци от Цалапица. 19-годишни, почти деца….Но заровили трупа на своя приятел без да им мигне окото

 

 

Гледам снимките на двамата близнаци от Цалапица. 19-годишни, почти деца. Разбирате ли, почти деца… Но заровили трупа на своя приятел без да им мигне окото.

 

 

Това е много тежка диагноза за всички нас.

 

 

Не бих казала дори, че сме на някакво дъно, а че сме вече смъртно болни. Нашето общество за 34 години отгледа деца, които нямат нищо – нямат мяра за добро и зло, нямат ценности, нямат обич, съпричастност, нямат знания и способност за разсъждение. Първосигнални, почти диваци, втренчени в кинтите, груби, прости. За щастие, не всички, но плашещо много.

 

 

Деца, пред които няма път, няма бъдеще, има единствено надпревара за пари. Ужасно самотни деца…

 

 

И тук е мястото да кажа, че депутатите ни са ненадминати глупци. Или пък хитреци, които ни подхвърлят къшей с промени в Наказателния кодекс, но не ни казват, че с тези промени може донякъде да се въздаде справедливост, НО НЕ И ДА СЕ ИЗЛЕКУВА ПРИЧИНИТЕЛЯТ НА БОЛЕСТТА.

 

 

Да лекуваш последствията, а за причинителя на болестта да мълчиш, е може би слабоумие, безхаберие, имитация, цинизъм – наречете го, както искате.

 

 

Светът, който построихме след 1989-а, ощетява децата всеки ден. Поколения деца. Виновни? Всички ние.

 

 

И вината върху невинните не закъснява – спуска се като здрач – безболезнено, неусетно, докато невинните не изгубят сетивата си за доброто и светлинките им не угаснат в немилостивите сенки на садизма и бездушието…

 

 

Митко от Цалапица е поредната жертва. Близнаците – също.

 

 

Още колко деца ще загинат или ще станат престъпници, докато онези лекуват последствията, а не болестта?

Лидия Делирадева