ОБЩЕСТВО
Жегата изсуши реколтата – чакат по-малко царевица, зърно и слънчоглед
- И пчелите не можели в топлото да летят, а са важни за опрашването
- Падналият миналата седмица дъжд бил спасителен, иначе всичко щяло да изгори
Високите температури, които на места достигнаха до 40 градуса, успяха да изплашат българските фермери. Тази рязка промяна във времето – първо студена пролет, сега много топло лято, стресира насажденията и може да съсипе реколтата.
“При нас по това време на годината има много силен и горещ вятър, който допълнително изсушава посевите. Липсата на дъжд, вятърът и високите градуси са унищожителни. “При добивите от пшеница картината е много пъстра. Средният е 566 кг от дка. Има полета, от които са прибрани по 300 кг, има и такива, които са дали по 700 кг. При положение че разходите за декар без рентите са около 200 лв., как излиза сметката при цена за тон пшеница от 430 лв? За да платят разходите си, за производителите приходът от един декар трябва да е поне 300 лв.”, разказва Радостина Жекова – председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите. В Добричка област с пшеница през тази стопанска година бяха засети 1 139 970 дка.
Според Жекова преди 3 години заради сушата държавата е обявила бедствено положение в този регион, а помощта е била 2 лв. на декар. “С тези пари не мога да си позволя да изкарам дори трактор, който да хвърли тор. Друг проблем е, че ни липсва застрахователен механизъм, който да е готов да поеме тази суша. Застраховката е скъпа. В други държави полицата се съфинансират до 70% от държавата”, добави Жекова и обясни, че при нас няма такава практика.
Напояването се оказва друг съществен проблем, казва тя, а култури като слънчоглед, зърно, пшеница и царевица се нуждаят от много вода.
“Нямаме никаква алтернатива, водите, които стават за поливане в Добруджа, са на много дълбоко – 350 метра, има и региони, в които са плитки, има в близост и реки, от които да се взема вода, но при нас няма. Имаше идея преди много години да се докара вода от река Дунав, имало е положени тръби, но те се извадиха преди повече от 15 години“, казва Жекова. Тя е убедена, че имаме вода, просто системите са разрушени, което оказва влияние и води до големи загуби на продукция.
Жегите и невъзможността да поливат ще накара много от нейните колеги да се откажат от жънене и да дадат земите са под наем. Положението е такова, че по-добре да получаваш рента, отколкото да се бориш сам, добави тя.
Буквално спасителен за слънчогледа определят фермерите падналия през миналата седмица дъжд в Добричка област.
Валежите дойдоха като по поръчка,
защото слънчогледът навлиза във фаза наливане, заяви доц. Галин Георгиев – ръководител на отдел “Селекция на слънчоглед” в Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево. “От 3-4 години в Добричка област не е имало толкова високи температури в последователни дни, това се отрази лошо на опрашването на слънчогледа. През юни дадох прогноза за добив от 300 кг от декар и тя изглеждаше съвсем постижима, но след горещите дни
добивът вероятно ще падне с 15-20%
И пчелите не могат да летят нормално, а те са в основата на опрашването на слънчогледа. Пчеларите също се оплакват, че медът е по-малко. Няма нужда от подхранване, торене на посевите, има нужда само от дъжд”, добави специалистът.
В цялата Добричка област паднаха по около 20-ина литра дъжд на кв. м. Той дойде буквално в последната минута, казва и Радостина Жекова. Валежите били благоприятни и за по-късните царевици. Но вече има провалени площи заради сушата и дългата поредица горещи дни. Въпреки това има шанс за някои площи, добави Георгиев.
За Шабленския район, дори и да е валяло, вече няма полза, защото дълготрайната суша унищожи посевите от царевица и слънчоглед.
В другите части на Добричка област няма да имаме висок добив от царевицата, но все пак ще жънем”, обяснява Жекова.
С маслодаен слънчоглед в Добричка област са засети 932 730 дка – с около 78 880 повече от предходната година. Царевицата за зърно също е повече – 949 340 дка.
“Не помня да е имало такава година. От 1992 г. гледам лозя, но такава пролет и такова лято не е било. Дъждове, високи температури, после пак дъждове, бури. Нямаше добро опрашване на лозята, плъзнаха много болести, трудна е годината”, посочва Милка Велкова, която стопанисва 600 декара в Долно Линево. Тя обясни, че най-доброто време за отглеждане на лозе е зима със сняг и сухо лято, а тази година няма и от двете, дъждовете при тях не спирали, а комбинацията с топлото време било пагубно за производството. Но все пак до този момент
успявали да опазят гроздето от жегите,
но друг проблем се явява вносът. Най-често той идвал от Молдова, Румъния и Македония. “Заливат пазара, винпромите са пълни с продукция, никой не купува от нас, защото му е скъпо, и лозарите все повече се отказват”, казва Велкова и дава пример, че във въпросните държави има практика, при която докато не се продаде производството на местните фермери, внос не се разрешава. Това принуждавало българските лозари да продават на безценица или на отложено плащане. За износ не можело да си говори, защото засилена реклама на българските вина по света липсвала.
Високите температури засега не успяват да засегнат единствено част от производителите на зеленчуци, тъй като оранжериите се явяват като спасителен пояс за тях.
“На нас климатичните промени и високите температури, които настъпиха, не ни влияят силно. Производството ни е в оранжерии,
имаме капково оросяване, което сваля температурата,
допълнително сме инсталирали системи за проветряване”, обясни Пламен Сапунджиев – председател на Асоциацията на производителите на оранжерийна продукция. Той каза, че ако навън е 40 градуса, вътре в оранжерията е с поне 5-6 градуса по-ниска температурата, което също не било благоприятно за зеленчуците, но с инсталираните технологии успявали да ги съхранят.
Далеч обаче не е същото положението с отглеждането на плодове на полето. Божидар Петков – председател на Българската асоциация на малинопроизводителите, разказа, че те също са изправени пред множество проблеми, като един от основните е климатът.
“Температурите през януари-февруари бяха необичайно високи, след което имаше застудяване през март с късни слани и сега е горещо. Тези резки промени не позволяват не само малините, а на всички плодове да виреят здрави и в изобилие”, смята Петков.
Той посочи, че имало различни видове технологии, които предотвратяват загуби от градушки и слани, както и биопродукти, като овощарска вар и кафяви водорасли, с които се повишавал имунитетът на малините и предпазвали от жегите. Но поради високите разходи на фермерите някои все още се чудели дали да берат, или не, камо ли да ги използват.
“Друг огромен проблем са сезонните работници, които
вече искат от 1,50 до 2,50 лева за бране на килограм малини
Пазарят се също така за 50 лв. на ден, без да са обвързани с набрани килограми. В същото време не се дават лични карти за сключване на еднодневни договори, което поставя под риск и двете страни”, оплаква се Петков.
Както други негови колеги, така и той смята, че голям проблем си остава невъзможността за реализиране на продукцията. Търговците изкупуват малка част от най-добрата продукция на цена 5-6 лв. за килограм малини, а остатъкът трябва да се продаде на преработвателни предприятия. Там обаче заради дъмпинговите цени, създадени от Украйна заради войната, и срив на европейските пазари килограм се изкупувал за 2,50-3,50 лв. в зависимост от качеството и количеството. Ние работим на загуба, добави Петков. Но е доволен, че държавата е включила малините и боровинките в програмата “Училищен плод”, защото това дава възможност за реализация, а в същото време над 450 хил. деца да ядат качествени и свежи плодове.
Доматите се свариха, хубави под 3 лева няма, пиперът слънчаса
Пожълтял, сварен мек домат на корен – това се случи след продължителните жеги, казва производителка от пловдивското село Чалъкова и сочи към градината. Доматите ѝ изглеждат като попарени. “Поливам ги сутрин и вечер, но не им помогна. Жестокото слънце ги бие отгоре и плодовете им се свариха. Успях да направя 12 буркана консерви преди жегите, възнамерявах още толкова да затворя, но няма”, отчаяна е жената.
Пиперът пък ѝ слънчасал. Чушките са добили кафяв пригор. И не стават за ядене. “Всичко отива на загуба. Не стигат болестите по растенията, ами и жегата ги довърши”, казват производители. Силният вятър, който се разрази в края на миналата седмица след големите горещини, “помогнал” на краставиците и листата им се сгърчили.
Това са така наречените механични повреди, обясни агрометеорологът от Аграрния университет в Пловдив доц. Калинка Кузмова. По думите ѝ екстремните и продължителни високи температури са се отразили много зле на зеленчуците. “Не е изключено да изсъхнат. Много дълго се задържаха тези горещини. Много от културите получиха така наречения слънчев пригор”, обясни ученият.
Единствено жегите се отразявали добре за гроздето, защото има по-голяма захарност, казва Кузмова. За слънчогледа също жегите били благоприятни. Питите се наляха и от топлото се получава по-голяма масленост, допълни агрометеорологът.
Тя прогнозира, че неизбежно зеленчуците ще поскъпнат. А това вече се наблюдава по пловдивските пазари. Само преди седмица търговци приканваха бабите да вземат домати за консерви. Най-евтините бяха 2 лева килограма. Но на пенсионерките им се виждаха скъпи. По-евтини няма да станат, напротив – заради жегите ще поскъпнат, отвръщаха продавачи. И вече хубав домат под 3 лева трудно се намира.
ОБЩЕСТВО
