Трети март и трите национални телевизии: Как драмата стана комедия, а подвигът – падение

 

 

 

След като медийното едноумие за руско-украинската война днес се наложи като задължителна норма, едноумието за руско-турската война преди 146 години е новата директива на трите правителствени телевизии. Вече не национални!

 

 

 

На Трети март 2024-та трите ни водещи телевизии изгубиха правото да се наричат национални. Какво национално има в електронни медии, които в деня на националния празник омаловажават или обругават историческия ден, защото не се побира в калъпа на евроатлантическите „ценности“, които пък ни повеляват да мразим и отричаме Русия и всичко руско.

 

 

 

Не е никаква изненада, че БТВ и Нова не предаваха пряко тържествата на връх Шипка. Чуждите им собственици не могат да допускат транслация на събитие, на което десетки хиляди ще скандират срещу Сглобката. За тях това е опасна ерес, анатемосана в правоверните медии на евроолигарси и задокеански генерали.

 

 

 

Обществената по статут БНТ излъчваше величествения митинг, но на секундата прекъсна живия ефир, когато парламентарният председател бе мощно освиркан. Очевидно е – за БНТ ГЕРБ са защитен политически вид и всеки, дръзнал да оспори свещения им статут, светкавично се лишава от ефир. Все пак е любопитно кой държи шалтера на прякото излъчване и цензурира политически некоректните изяви – редактор, режисьор или самият генерален директор?

 

 

 

Ако БНТ оглуша за мощния протестен вот на Шипка, в сутрешното й студио шумно шестваха подбрани гости с една кауза – не само да се отрече величието на Трети март, но и да се наложи новата мантра за „окупационния характер“ на Освободителната война. Най-тъжното бе, че това го стори професионален историк, за когото най-важно бе да се избере друга дата за национален празник. Та точно балканистът Топалов ли не знае,че ако нямаше Трети март, нямаше да има 24 май, нямаше да има Съединението на 6 септември 1885-а, нямаше да има Денят на независимостта – 22 септември 1908-а, нямаше да я има България?

 

 

 

Слушах „тежките“ аргументи на проф. Кирил Топалов срещу Трети март и вече сериозно  се питам за истинската му роля в Смесената историческа комисия с Република Северна Македония. Апропо, въпросната комисия скоропостижно фалира в обречените си опити да сближи историческата истина с македонистките фалшификати, но София и Скопие все още имитират изкуствена активност, за да не признаят фалита си.

 

 

 

Малко преди БНТ да прекъсне предаването от върха, репортерът й политкоректно обяви, че „хората са тук, за да почетат…българските освободители“.

 

 

 

И пак наивно се питам: в БНТ работят природно зомбирани или на „Сан Стефано“ 29 страхливо си пазят хляба, избягвайки споменаването на забранената фраза „руски освободители“?

 

 

 

Само от едно се боя: кога ли БНТ ще поиска смяна на името на улица „Сан Стефано“ с патриотичния аргумент, че „в това предградие на Цариград е подписан договор, с който България е окупирана“?

 

 

 

Гледахме БНТ със сълзи на възторг от пробудилия се народ и омерзение към хулителите на Трети март, а в Нова телевизия Лора Крумова се кикотеше на една трогателна гледка – как човек бута по пътя към Шипка детска количка. „Ох, не зная, стана ми смешно, имаше една количка, детска, която по шосето я разкарваха местни патриоти“, каза водещата на госта Камен Воденичаров, заливайки се в смях.

 

 

 

Няма съмнение – за тв водещите на Трети март драмата е комедия, а подвигът е падение. А за Евелина Келбечева – другият гост на Крумова, Трети март ни струвал 32 тона злато. Но професорката от Нов български университет неволно съгреши към евроатлантизма, уличавайки тогавашните управници в Берлин, Виена и Лондон, които чрез член 2 на Берлинския договор ни задължават да платим 10 618 200 рубли, равняващи се на 89 690 златни лева или на 32 тона злато. И за да не бъде разбрана погрешно, тя твърдо отсече: “За мен Трети март е най-абсурдната дата за празник на България. Въпросът е много по-широк и по-дълбок“.

 

 

 

Да, въпросът наистина е по-дълбок. България плаща тези милиони, но по решение на Берлинския конгрес, задраскал очертаните от Русия в Сан Стефано български граници. Ние плащаме не за водената от император Александър II война, а за издръжката на пребиваващите у нас руски войски в освободените от тях български земи.

 

 

 

 

В смутните месеци след Трети март 1878-а около 50 000 руски воини пазят в Северна България и Източна Румелия границите ни с Османската империя и Румъния. Тези шест пехотни и две кавалерийски руски дивизии най-вече опазват етническия мир в т.нар. смесени райони в Делиормана и Родопите в следващите 9 месеца. Ясно защо! Но дали за Келбечева е ясно?

 

 

 

Докато в Нова тв преподавателката от Нов български клеймеше руския император и дипломатическия му пратеник граф Игнатиев, в Би Ти Ви професорката от Софийския университет Румяна Коларова обяви, че  „Шипка става място за агресия и противопоставяне“ и поиска „с общи усилия да предефинираме честването на Трети март“.

 

 

 

По изисканата й академична логика, за да се усмирят защитниците на Трети март, може би Паметникът на свободата на връх Шипка трябва да се постави в дълга карантина?

 

 

Ако някой е очаквал, че Би Ти Ви ще даде трибуна на опонент на Коларова, той е в дълбока заблуда. Императивната повеля на Новото време гласи: всяко мнение за Трети март, оспорващо генералната линия, няма право на трибуна!

 

 

 

Така, след като медийното едноумие за руско-украинската война днес се наложи като задължителна норма, едноумието за руско-турската война преди 146 години е новата директива на трите правителствени телевизии.

 

 

 

Вече не национални!

 

Велизар Енчев, Гласове