След изборджиите на границата останаха мигантите. Какво ще правим, ако Ердоган ги пусне?

Изборите приключиха. Сега започват дните за размисъл. А иначе си имаме ден за размисъл преди изборите. Победителите вече стягат правителство и коалиция. Сега вече обещанията ще почакат. Ще почакат, защото изборите свършиха.

Какво обаче не се вижда, но бошува под повърхността. През последната седмица умишлено вниманието на цялата държава и общество бе насочено към намесата на Турция чрез партия ДОСТ. И така с много шум се постигна определен резултат. ГЕРБ запази първото място, ДПС победи ДОСТ, а патриотите вече са незаобиколим коалиционен фактор. Това е резултата от кампанията срещу ДОСТ.

А иначе и автобусите и гласуващите в Турция си ги има при всички избори. Само че този път тези механизми заработиха срещу ДПС. Ето този въпрос ще стои на дневен ред пред българските политици. Защо сега, а не и при предишни избори?

В началото на прехода Ахмед Доган изрече една своя фраза, която определи пътя на България за Европа – през Босфора. Днес Босфора е отново актуален. През Босфора минава пътя на бежанците и емигрантите за Европа. С други думи от властелина на Босфора зависи дали тези огромни човешки маси няма да достигнат до българската граница. По всичко личи, че властелинът на Босфора има отношение към изборите в България. По всичко личи, че той ще запази интереса си към България и нашия политически живот.

Референдумът в Турция предстои съвсем скоро и Ердоган ще има предостатъчно време за да разгледа някои особености от българския политически живот. Това е самата истина. Тя не е добра за България, но е истина. Истина е също така, че амбициите на Ердоган са огромни. Огромни са и възможностите му. Той е политически играч от световно измерение. Като всеки такъв си има и своето его. Някои ще кажат, че какво трябва да ни вълнува неговото его и неговите възможности? И ще сбъркат.

Да допуснем само, че властелинът на Босфора придвижи 50 000 бежанци и емигранти към българската граница. Ако реши, той ще го направи. Какво ще правим тогава в нашата държава? Кой ще спре тези маси от хора? Ами Турция може да ни пожелае както се спираха автобусите с изселници, така да спираме и бежанците и емигрантите. Те могат да бъдат точно толкова, колкото се предвиждаше да бъдат и изселниците, които трябваше да пристигнат в България и да гласуват – 50 000.

Време е вече в България да почнем да калкулираме и алтернативните разходи в политиката, т.е. пропуснатите ползи. Време е вече българските политици да се научат да решават сложни системи от политически уравнения. Например едно такова уравнение е българската граница. Тя освен автобуси с изселници познава и бежанци и емигранти. Тежко и горко, ако вместо автобуси с изселници ни се наложи да посрещаме същия брой, че даже и по-голям, бежанци и емигранти.

С други думи резултатът от българските избори ще зависи от отношението на Ердоган по въпроса с бежанците и емигрантите. И ако си мислим, че той не го знае, то явно сме абсолютни наивници.

Източник: Епицентър.бг, Петко Добрев – историк