Когато държавата абдикира, ловци на мигранти пазят закона!

Законни или не са гражданските арести на нелегални мигранти по границите? Пазители на закона или престъпници са тези, които ги извършват?
След като в края на март България влезе и в световните новини с „ловеца на бежанци“ Динко Вълев, тези дни клипове с „граждански арести“ станаха повод за нови реакции. Доброволните отряди за лов на мигранти са мутренски банди, а мотивите им са печалба, коментира Валери Симеонов от „Патриотичния фронт“. С гражданските арести се извършва престъпление, заяви адвокат от тв екрана. Вече трябва да внимаваме не само за бежанци, но и за патрулиращи патриоти, реагира във фейсбук министърката на вътрешните работи Румяна Бъчварова. Милиции унижават мигранти, а правителството реагира с половин уста, съобщи Франс тв. Именно унизителното отношение на „милициите“ към задържаните бил поводът български асоциации да искат наказание.
В началото на март БХК „натопи“ Динко Вълев на прокуратурата, а преди два дни същата правозащитна организация сезира главния прокурор Сотир Цацаров заради Бойко Борисов. „Пряко поощряваните от него хайки за хора осъществяват престъпна дейност, изразяваща се в нечовешко отнасяне, незаконно задържане и насилие спрямо търсещите убежище хора във връзка с това, че са чужденци, араби, мюсюлмани“, смятат от БХК. Преди ден и прокуратурата в Бургас се самосезира заради видеоматериал с „граждански арест“ на мигранти в Странджа.
Още малко и ще ни накарат да се почувстваме неудобно едва ли не. И да се извиним на незаконно проникналите на територията на държавата ни чужди граждани, че не ги посрещаме с хляб и сол. Че не ги каним в спалните си. Че не им отстъпваме работните си места, но с неколкократно по-високи заплати. Сигурно очакват от нас, също като норвежкия политик Карстен Нордал Хаукен, изнасилен от мигрант от Сомалия, да заявим, че се чувстваме виновни, че престъпниците ще бъдат депортирани обратно в родината си.
Не знам дали от БХК ще го оценят като дискриминационно, но не ме гложди, че може да бъда причина за нечие тъмно и неопределено бъдеще в Сомалия или другаде. Гложди ме, че БХК защитава правата на всички други, но не и на българските граждани. Гложди ме, че точно тези, които се самосезират и биват сезирани, които ще обвиняват българи за „гражданските арести“ по границата, са същите, които трябва да следят за реда и за спазването на законите, а не го правят.
Появата на „милиции“, „доброволни“ и „патриотични“ отряди, „граждански арести“ и пр. не е изненада. Те запълват празнината, зейнала от липсата на държава. Ако държавата и нейните правоохранителни органи си бяха на мястото, нямаше да има нужда от „граждански арести“ и хора като Динко. Когато обаче „Гранична полиция“ не е в състояние да задържи нелегалния поток, когато държавата ни е като разграден двор, когато всеки ден биват задържани между 50 и 100 нелегални мигранти, какво му остава на човек? Освен да каже „Не’ам нерви!“ и да се погрижи сам за нещата.
Всъщност т.нар. граждански арести не са незаконни. Всеки гражданин има право да задържи и предаде на полицията лице, извършило престъпление, или за което са налице основателни причини да се предполага, че е извършило престъпление. Разбира се, като се съблюдават законовите правила и норми в подобни случаи. Минаването на границата не по установения ред е престъпление. „Щъкането“ край границата на чужди граждани и пътуването по 20 души накуп в автомобил не предполагат законност. Нито пък класифицира тези хора като бежанци. Щото, ако са такива, без проблем ще минат легално през границата и ще бъдат обгрижени от държавата, независимо от хала й. Затуй буди недоумение и предизвика глождене под лъжичката сърцераздирателното правозащитничество на БХК.
Времето обаче показва, че феноменът „Динко“ не е изолиран случай. А символ на случващото се в държавата. Българското общество избира управници като настоящите, които се различават от „Динко“ единствено в мащабите на демонстрацията на сила. И „Динко“, и днешната власт са като две лица на разюзданата демокрация, които търсят лесни решения на трудни проблеми.
Днес се кефим на хора като Динко, защото виждаме в негово лице онова, което искаме и очакваме от държавата, а тя не е в състояние да ни го даде. Така ли ще бъде обаче утре, когато започнат да се „разправят“ с различните между нас по пътя на силата? Затова всички претенции с основание и без забавяне трябва да бъдат насочени към държавата и нейните институции, които не изпълняват функциите си. И към виновниците за това.

Ина Василева, Дума