26 годишен строи магистрала „Хемус“, на 23 е построил „Северната тангента“… Новото дете-чудо на ГЕРБ

 

 

Това че държавата се управлява от „калинки“ и безнадеждно потъва, всички го знаем.

Целта да се усвоят парите, без значение какво ще се построи с тях, е основна за ГЕРБ.

Но в случая, интересното е, че дори „калинката“ се казва „Калин“.

На 26 години движи строителството на магистрала „Хемус“. А едва 5 курс студент е движил Северната тангента на Околовръстното. Тогава би следвало да е бил на 23 години.

До момента, единствения който се е справил по-добре от него, е бил Делян Пеевски. Той в 3 курс и на 21 години пое ръководството на цяло пристанище.

Но ето вижте хвалебствената статия на близкия до властта в.“24 часа“, за новия герой на капиталистическия труд, отличен лично от другаря Бойко Борисов…

Копирано от „24 часа“ 1:1

„Когато е зам.-шеф по строителството на северната тангента в София, е студент в пети курс
– Хайде, нека да разкажа за теб!

– Какво толкова – просто си върша работата.
– Вярно, така е. Но не всички го правят. А в твоя случай е много по-различно – ръководиш огромен обект, имаш големи отговорности.

– Ама аз не виждам нищо специално, най-обикновен човек.
– Не, необикновен си, и при това толкова млад. Може да вдъхновиш много хора.
Така продължава телефонният ни разговор с Калин Борисов около 10-ина минути.

Уговарянето да се съгласи да пиша за него се оказва трудна работа. И колкото повече ми отказва, толкова по-ясно разбирам, че трябва да разкажа за него.

Защото това 26-годишно момче накара премиера Бойко Борисов да го слуша с респект и уважение към знанията, качествата и размаха, с които ръководи строежа на магистрала “Хемус”.

Няма грешка, Калин Борисов, главният ръководител по изграждането на “Хемус”, е само на 26 г. С разпорежданията му се съобразяват технически ръководители и работници – общо над 200 души. И не само. По-възрастни, врели и кипели мъже по пътищата на България, знаят, че казаното от Калин е правилно и разумно.

Когато все пак се срещаме,
той е пестелив
на думи, свързани
с него

Все така си остава убеден, че не е необходимо да се шуми около него. Но все пак малко се разприказва – става ясно, че е роден и израснал в Рудозем. Бил на 2 г., когато баща му починал. Отгледала го майка му с учителската си заплата. Учил математика и информатика в гимназията, продължил с транспортно строителство във ВИАС.

“Работех в строителния сектор още като студент във втори курс. През лятото бях на стаж на обект във Велинград, хората бяха много доволни от желанието и ентусиазма ми.

Предложиха ми след завръщането си в София да започна работа в офиса на фирмата им”, разказва младежът, който е силно помургавял от слънцето, прежурящо всеки ден над строежа.
Така получил възможност да съвместява обучението с практиката. Минал през два от основните отдели – офертен и отчетен.

Казвам му, че отрано е започнал кариерния си път, тръгвайки като в чужбина – от най-ниското стъпало. Съгласява се и допълва убедено, че ако не бил започнал работа на такъв ранен етап, със сигурност нямало да бъде днес там, където е.
Преди да се озове на трасето на “Хемус”, натрупал ценен опит на много сериозни и отговорни обекти. Зад гърба му е северната скоростна тангента в София, където заемал длъжноста зам.-ръководител, а бил в пети курс.

“Работещите в тази сфера знаят, че построихме тангентата за 6-7 месеца”, изрича със задоволство Калин Борисов.
Поканата да се заеме с магистралата дошла още на тангентата. Забелязали го, оценили го и решили, че той е точният човек.

Още повече че миналата година завършил и друг тежък обект – околовръстния път в Смолян, със съоръжения и тунели. През пролетта просто го извикали и му предложили да е главен ръководител.

“В началото имах сериозни притеснения, бях в шок от голямата отговорност. Имах колебания дали ще мога да се справя, но ме убедиха, че има кой да ми помага”, казва момчето с модерна подстрижка, подхождаща за дискотека.
Калин счита, че с дадения шанс е имал страхотния късмет да се реализира в България. Никога
не е мислил да
търси възможности
в чужбина
– тук е неговото място, неговото всичко. Макар че преди време бил изправен пред дилема: дългогодишната му приятелка тръгнала за Щатите, предложила му да заминат заедно.
“Нямаше как да загърбя постигнатото тук и останах”, признава с малко тъга.
– Как те възприемат работниците – сигурно повечето имат синове на твоята възраст?
– Винаги гледам да поддържам някакво йерархично ниво, но всички знаят, че нещата няма да се случат без техния труд и желание.
– Търсят ли те по лични поводи?
– О, да. Споделят проблемите си, налага се да разрешавам различни битовизми. И не забравям, че всички сме хора с мисли и чувства.
Разговорът неизбежно стига до срещата с премиера Борисов преди седмица. Тогава той и регионалният министър Николай Нанков инспектираха строителните работи на “Хемус”. Пред тях застана Калин Борисов и започна компетентно и със самочувствие да обяснява какво са свършили и какво още предстои.
Бойко Борисов с удивление гледаше това момче, което говореше увлекателно и с размах. Някой му подсказа, че това е главният ръководител, и той съвсем се прехласна. Веднага оцени качествата му – с типичния си маниер по човешки преметна ръка и представи младежа на медиите.
Личеше, че се гордее с него, и свойски го попита: “Добре ли ти плащат?”. “Доволен съм, не се оплаквам. Но на този етап по̀ ми е важно да трупам опит, отколкото какви пари вземам”, отвърна скромно и притеснено Калин Борисов.
Премиерът му
заръча: “Пази хората,
момче! Машини,
багери и трактори
може да купим,
но хора – не.”
Разбирам още, че Калин е помагал с работници и техника при наводнението в Тетевенско преди месец. Областният управител на Ловеч Георги Терзийски го помолил за помощ.
“Валеше, не можеше да се работи и бях пуснал хората да почиват. Наложи се обаче за два часа да ги събера и да бъдем на мястото на бедствието. Веднага подхванахме речното корито и спечелихме битката с водата”, обяснява Калин Борисов.
– Имаш ли съмнения относно пусковия срок на магистралата?
– Регионалният министър ни отпусна месец повече от премиера, така че ще се постараем да го спазим. Но ще гледаме и той да остане доволен.
Питам още какви са отношенията му с Николай Нанков – по-близък е до възрастта му. Освен това той също бе само на 26 г., когато стана областен управител на Ловеч, преди да поеме към регионалното министерство.
“Много съм впечатлен от него. Предразполага те и лесно се говори с него”, отвръща Калин. А навярно намират общ език и защото са еднакво амбициозни, знаещи и можещи.
Потвърждението идва с обяснение след разговор по телефона. Калин Борисов казва на човека от другата страна на жицата къде да слагат водостоците. После обяснява и на мен, че това са 14-тонни бетонни елементи, извънгабаритни, трудни за превозване. Затова предложил да си ги правят на място. Това пък довело до икономии на сериозната сума от 40 млн. лева. Вместо за 90 млн. магистралата ще бъде изградена за 50 млн. лева. Така с размах действа младежът пътен инженер.
А като малък мечтаел да стане футболист. Тренирал в гимназията, продължил и като студент. Сега също разтоварва, като рита с приятели от време на време.
Как се е разделил с мечтата ли? Ами дошъл момент, в който трябвало да избира как да се реализира. Майка му изиграла важна роля, съветвайки го да се образова и тогава да мисли за други неща. В думите му за нея прозира огромната синовна обич, която изпитва.
Сега се е съсродоточил върху строежа на магистралата. В бъдеще иска да продължи да се развива в професията, да работи на още по-големи обекти. Пожелава си да е жив и здрав.
“А мечтите, затова са мечти, за да се постигат”, усмихва се чаровно Калин.“

източник