Коментари
Либералната оргия свършва, евроеничари!
От живота ни не остана много, за да го прекараме в още един неясен преход.
Който неизбежно ще бъде свързан с материални неудобства и лишения, а пък на нас ни хареса да бъдем консуматори и отдавна не можем да си представим простиране според почти военновременна черга.
Но нас никой не ни пита какво си представяме и какво ни харесва. Както никой не ни дава последната дума преди спускането на ковчега на поредния геополитически проект, в който сме вложили толкова много. Толкова много страст, еуфория и лоялност, че всеки път щеше да бъде красиво, ако всеки път не губехме мярката.
Никога не сме можели да носим на исторически натоварвания, никога не сме консумирали политическото време с мярка и удоволствие. Затова и лоялността ни обикновено прилича повече на слугинство, а страстта ни изглежда фалшива и пиянска. Затова махмурлукът ни е тежък, а разчистването на сметките е особено унизително.
Ние (почти) винаги сме играли на принципа „всичко или нищо” и после (почти) винаги сме оставали на улицата. Винаги сме вярвали, че сме „от правилната страна на историята”, че сме заедно с Добрите срещу Лошите, но
после са се появявали още по-добри и са ни носили още по-права вяра
Тази история е една и съща, но ние никога не сме искали да я знаем. То и няма как да я узнаем, защото всеки път я пренаписваме, вместо да напишем резервен план – ако и този път нещата се объркат генерално, как нашата работа да пострада възможно най-малко. Как да си спестим поредния преход и да похарчим остатъка от живота си по-умно.
От живота ни не остана много, но все още има достатъчно, за да го доизживяваме примирено, че каквото и да стане – и без това сме пътници. Нека да ядем и пием за последно, пък ако доживеем до утре – тогава ще му мислим.
Разпадът на поредния проект с наше участие, за който допреди година-две беше кощунство даже да се мисли, днес вече започва да се случва и е само на крачка от крачката да стане реалност. А както винаги ние въобще не сме готови за нея, защото реалното винаги сме го приемали за нежелано, а моментната реалност – за вечност.
Приехме, че европейската либерална оргия ще продължи вечно, че човек ще става все по-свободен, като това ще бъде за сметка на свободата на нациите и държавите. Приехме, че не само пред континента, но и пред целия свят няма втори път – значи несъмнено сме уцелили правия път и вървим по него с Най-добрите, а историята ни ръкопляска.
За какво ни е тогава втори маршрут, за какво ни е резервен план – вече нищо не може да се обърка. Изобщо кога някога нещо се е обърквало, че точно сега да сме в грешка. А тези, които се опитват да мътят чистите либерални води – те ще бъдат заклеймявани и осмивани,
докато се превърнат в най-голямата обществена срамотия
Всъщност единствената възможна срамотия в цялата оргия.
Мисля, че сбъркахте и прекалено леко се отнесохте с тях. Единствено заради тях не трябваше да се отменя смъртното наказание, а с децата им да се направи нещо, докато са още ситни. Защото времената могат да се сменят и те да тръгнат да си отмъщават, а има за какво да отмъщават.
Но истинският евроеничар никога не е вярвал, че ще доживее различно от сегашното време. Та той нали е от Добрите, нали е от правилната страна на историята, нали историята е предопределена в негова полза.
Краят на либералната оргия, в която всеки от световен кол и въже го поставяше на държавата, а после я съдеше за изнасилване – този край вече не е от репертоара на предсказанията на новата Ванга.
Той и никога не е бил, но добрият и примерен еничар никога не е имал мярка за историчност и затова не можеше да го допусне. Затова и се присмиваше на всички, които го предупреждаваха, че трябва да има сигурен план за бягство. Понеже нищо не се знае, понеже никой не знае какви времена предстоят, но каквито и да предстоят,
винаги е по-добре да имаш по-малко врагове
Писал съм го и преди – ще настъпят часове, когато ще трябва да се спасявате за минути и няма да знаете къде да отидете, няма да има къде да скриете кожите си. И сега, когато започна да мирише на такива времена – би трябвало да съм на върха на злобарството.
И може би съм наистина там, но със сигурност не чакам с нетърпение поредния исторически ден за поредното ни разчистване на сметките. Защото останаха прекалено малко животи по собствената ни земя, за да ги намаляваме с още.
Поне това можем да си го спестим, след като и без това няма да измислим колективен житейски план за след края на либералната оргия. Но и евроеничарите трябва да помогнат – повече не трябва да придирят на никого, че е ксенофоб, битов фашист, хомофоб, и да искат от него да разквартирува половин Африка в родното си село.
Поне за толкова трябва да им е останал акъл. Или по-скоро – поне за толкова трябва да е започнал да им идва акълът.
Махмурлукът ни е тежък, а разчистването на сметките е особено унизително!
Калин Руменов, Новинар
Коментари
