Има ли друга такава работа като тази на Мутафчийски, в която на практика да не носиш абсолютно никаква лична и професионална отговорност?
Ако пандемията се размине в България с малко жертви, тогава той е „национален герой“, макар да е безкрайно спорно доколко това е негова заслуга, а не на други фактори. Ако (не дай Боже!) има пик на пандемията и много жертви, тогава са виновни „безотговорните граждани, които не спазват изискванията на щаба“.
Няма вариант, при който Мутафчийски да има каквато и да е лична отговорност. Все едно някой генерал когато армията му печели, да си приписва на себе си заслугата, а когато загуби, тогава да са виновни войниците, които „не са достатъчно изпълнителни и жертвоготовни“.
На прословутите пресконференции рецитира основно неща от информационния и новинарски поток, които са достъпни за всеки с интернет. А на моменти пробутва и откровени фалшиви новини, като тази за „повторното заразяване от коронавируса“ (това нещо циркулираше в туитър, а после беше опровергано).
Така наречените мерки, които предлага, са сляп копи-пейст на аналогичните в други държави. Без никакво творчество, избирайки мерки, които могат най-лесно и по фатмашки да бъдат прилагани – с обикновена команда, а не такива, които изискват много повече работа и експертиза (масово тестване).
Като теглим чертата, работата на Мутафчийски спокойно може да я върши и някоя нискоразрядна провинциална пиарка. Да рецитира международния новинарски обмен и броя на заразените, и разбира се – да не носи отговорност за нищо и да не е виновна при никакъв сценарий и резултат, а само да обира славата.
Тихомир Чергов, фейсбук