Акад. Антон Дончев за новия донос срещу Бокова: Това са крясъци, така никога няма да се оправим!

– Г-н Дончев, какъв е вашият коментар за  писмото на Методи Андреев и група репресирани срещу избора на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН?
– Към същото това съобщение са изредени имената не само на подписалите този донос – нека така да го наречем, а и тези, които са написали писмото в подкрепа на Ирина Бокова, което и аз съм подписал. Трябва да ви кажа, че съм удовлетворен, да не употребя думата горд, че наред с моя подпис стоят имената на хората, които са подкрепили Бокова. Тези два списъка са до известна степен един трагичен израз на разкола в българското общество. Наистина е смайващо, че се проявява такова неразбиране какво всъщност се случва в момента, какво представлява в момента нашето общество, какъв е неговият духовен живот.
С две думи да ви кажа защо аз съм подписал. Ако висшият състав на управлението на народите, на човечеството, действаше достатъчно умно, щеше да започне да подготвя хората, които да го ръководят. Ако бяха 10 години подготвяли двама или трима за върховни свои ръководители, те щяха да създадат хора като Ирина Бокова. Това е човекът, който точно трябва на човечеството в настоящия момент.
Ние се нуждаем срочно от елементарна всемирна етика. Виждаме, че човечеството не може да се споразумее върху основите на доброто и злото, за това какво е бяло и какво е черно. Нямаме всемирна етика, нямаме съгласие. Не е ясно, като се появи думата „ябълка“, всеки какво вижда… дали вижда ябълка или вижда портокал, или вижда манго. Ние не можем да си говорим, разбирате ли. Трябва да се споразумеем върху думите, върху същността на думите. Нуждаем се от това, което се нарича „култура“, обаче култура не така, както го направихме ние – от Министерството на културата  Министерство на шоуто или нещо подобно, а се нуждаем от култура като израз на духовния живот на човечеството, на духа на човечеството. Иначе няма да се разберем.
– Говорите за съгласие, а всъщност се получава точно обратното. Защо този донос се появява точно сега? С цялата си деструктивна сила.
– Става дума за защитата на Ирина Бокова. Става дума за защитата на една българка. Става дума за защитата на една жена. Ако някой може да донесе най-доброто, което трябва на човечеството в тези върховни органи на управление, това е човек като Бокова и самата Ирина Бокова. Най-напред ние трябва да се споразумеем по въпроса: Трябва ли човек на диалога, трябва ли човек на културата, трябва ли човек, на който идва точно от ЮНЕСКО да отиде да ръководи ООН. След това следва да се зададе въпрос: Защо тези хора и кои са тези хора, които атакуват Бокова. От какви позиции атакуват? Ами те нямат позиция. Това не е позиция – тоз или онзи били подкрепили Ирина Бокова, ама те били агенти на ДС. Какво означава това нещо?
– В доноса се казва, че те активно са участвали в репресивни действия на комунистическия режим. Вие лично репресирал ли сте някого?
– Е, да не говорим за мен, звучи като насмешка. Става дума за това, че хората не могат да бъдат избирани или отхвърляни по това нещо. Утре могат да почнат да се избират по това, че част от българите имат петна като леопарди. Невъзможно е това нещо. В момента нашата нация, нашият народ се нуждаят от единение. Думата, която, ето вчера имахме празник, на който основата е думата „единение“ – „съединение“. Ние самите се нуждаем от него. Това дълбане на пукнатината между слоевете на България я превръща не в пукнатина, превръща я в пропаст. Ние не можем да седим на такива позиции и да искаме България да се оправи. Ние самите трябва да се научим да разговаряме помежду си.
Този тон, който Андреев държи, не само сега, но и в парламента, накъде води? С този начин на говорене можем ли да вървим напред? Да се пъхат непрекъснато прътове в колелото на държавата… Извинете, това са светли имена, имената на хората, които са се подписали в подкрепа на нашата кандидатка. Как може да се приказва за тях подобни приказки? Това си е ругателство. Това са крясъци. Дори не може да се разбере какво точно искат да кажат. Просто това е насочено против главната тенденция в нашия живот, българския, и в световния живот – а тя е, повтарям – да търсим съгласие, да търсим диалог.

интервю на

ВАЛЕНТИН ГЕОРГИЕВ, ДУМА

http://www.duma.bg/node/131478