Храненик на Сорос: ЕС да подкупи правителството на Валония, за да смени позицията си! Това е единственият полезен ход!

НЕЧУВАНА НАГЛОСТ ИЗРЪСИ ХРАНЕНИКЪТ НА СОРОС КРАСЕН СТАНЧЕВ В ЕФИРА НА РАДИО ФОКУС ДНЕС:

ЕДНО КЪМ ЕДНО:

Красен Станчев: Единственият полезен ход за Европейския съюз е правителството на Валония по някакъв начин да бъде подкупено и да смени позицията.
Водещ: Да бъде подкупено?
Красен Станчев: Да, в смисъл, купуването и продаването на гласове на дребно е забранено, купуването и продаването на гласове на едно не е забранено.
Водещ: Тоест, да бъде предложено нещо на Валония, което те не могат да откажат един вид?
Красен Станчев: Да.

Ето и останалото от „либералните размисли“ на т.нар. демократ:

Красен Станчев: По Конституция федералното правителство на Белгия няма право да не уважи мнението на някоя от конституционните части на страната. Така че, в общи линии, трябва да наложи вето на споразумението.
Водещ: И самото споразумение да отпадне един вид, така ли?
Красен Станчев: Има възможност, чисто теоретична, Валония да бъде изолирана от европейското икономически пространство. Но цялата история е пример как буря в чаша вода може да предизвика много вреди в глобален мащаб.
Водещ: В крайна сметка с какви аргументи би могло да се повлияе на Валония, за да приемат и те споразумението, както всички останали?
Красен Станчев: Не мога да кажа, защото от това, което се чу от министър-председателя на Валония, не са много рационални аргументи. А какво точно там се крие, човек трябва да познава политическата обстановка в страната, за да може да каже. Но очевидно там има по-друг поглед към либерализацията на търговията, отколкото да речем във Фландрия, в холандската част на страната, ако може така да се каже.
Водещ: Всъщност, отпадането на това споразумение няма ли да повлияе пагубно, може би е силна думата, но все пак, на отношенията между Европейския съюз и Канада.
Красен Станчев: Не, вероятно, не. Ако се вземе търговията на Европейския съюз с Канада, става дума за 2% от търговията, ако се вземе Европейското икономическо пространство, тоест, Европейският съюз плюс Европейската зона за свободна търговия, тоест, Швейцария, Норвегия и Исландия, то тогава става дума за 1% от търговията. Ако се вземе БВП на Европейския съюз, става дума за 1/24-та от търговските обеми. Ако се вземе Европейското икономическо пространство става дума за 1/340-та от това. Тоест, някакъв казус няма. Това, което е неразбираемо, е, защо първо Валония прави така, и второ, защо Еворпейският съюз няма процедура, която да може по някакъв начин да позволи такива проблеми да се преодоляват. В крайна сметка, по-изгодно е споразумението за Европейския съюз, отколкото за Канада, защото при Канада търговският обмен с Европейския съюз е 10% от нейния търговски. Тоест, в общи линии на тях им е по-интересно да търгуват с Европа, което означава, че в крайна сметка, цената на вноса, а това са предимно суровини от Канада, би поевтиняла. И след като цената би поевтиняла, това означава, че метали, горива, включително и ядрено гориво, което за България е важно и за всички страни, които имат ядрена енергетика е важно, би било по-евтино, отколкото при други условия. Следователно, Европейският съюз също губи конкурентост от това, че не се осъществява това споразумение. Но по-важното според мен е друго, че в Европейският съюз се наблюдава отказ от свобода на търговията, което означава, че в дългосрочен план Европейският съюз ще губи още повече в конкурентност спрямо други системи на икономическа гравитация, дали ще бъде Китай и Далечния Изток, или Америка – Северна и Южна, няма особено значение, но Европейският съюз ако продължава по този начин, е обречен на обедняване. Разбира се, то ще бъде относително, ще бъде бавно.
Водещ: Доколкото ви разбирам, в особен интерес е на Европейския съюз да направи всичко възможно така че това споразумение да бъде подписано?
Красен Станчев: Има един индекс на търговската свобода, който се прави въз основа на данните на Световната търговска организация, и той показва, че от 5 години насам в Европейския съюз популизмът започва да нараства, а свободата на търговията да запада. И то е значително – има някъде 5-6 процентни пункта за последните години. тоест, ако продължава така, трябва да си спомним опита на Европа от времето на Първата и особено на Втората световна война – какви последствия има такъв протекционизъм.
Водещ: Да обърнем внимание и на България. Според вас кое наклони везната при взимането на решението за одобряване и подписване на търговското споразумение – икономическият или политическият мотив?
Красен Станчев: По-скоро политическият дотолкова, доколкото не си спомням да са правени анализи. В смисъл, дори тези прости неща, които аз успях да направя с едно елементарно запознаване с дебата в интернет, и с проекстоспоразумението мисля, че не е правено, или ако е правено, не е сметнато за необходимо да се публикува.
Водещ: Тоест, това, което всъщност премиерът Бойко Борисов успя да извоюва относно визите за българските граждани да отпаднат?
Красен Станчев: Тези преговори се водят от около 15 години, така че не е толкова много това усилие.
Водещ: Като оставим настрана отмяната на визите за българските граждани, кажете ни какви реални икономически ползи би донесло споразумението за България?
Красен Станчев: Аз мисля, че вече казах. Тогава, когато падат цените на основни суровини естествено дотолкова, доколкото България внася, всичко, затова което внася България му пада цената. Тоест, получава се елементарен ефект, че тогава, когато търгуваш с по-богати, по-бедните стават по-богати. Тогава, когато бедните търгуват с по-бедни, те стават още по-бедни.
Водещ: Ще се отразили не подписването на споразумението СЕТА и на преговорите за трансатлантическото партньорството за търговия и инвестиции (TTIP) със САЩ?
Красен Станчев: Да, разбира се. Но другото, което е по-важно, това ще се отрази на ситуация с т.нар. „Брекзит“. В момента в Европейския съюз се борят две тенденции, две философии – на Съюза и на излизането на Великобритания. Едното е Съюзът да стане по-централизиран с повече регулации, с по-малко конкуренция, другото е точно обратното. Тогава, когато се случи второто, то тогава излизането от Европейския съюз на Великобритания не би имало негативни последици. Но това, което се случва във Валония показва, че една малка територия – тя е 100 пъти по-малка от френско говорящата провинция Квебек на Канада, и в смисъл на население – около 3 или 4 пъти по-малка, показват, че в крайна сметка в Европейския съюз ще получат някакъв превес такива протекционистични настроения. Тоест, по линия на Брекзит ще има по-скоро наказателна процедура или опит за наказателна процедура спрямо Великобритания, което ще доведе повече негативи за Европейския съюз, за фирмите и гражданите на Европейския съюз.

Фокус

http://m.focus-news.net/?action=opinion&id=40469