Коментари
Прайдовци, искате промяна? Не парадирайте, а разкажете за… Пешо и Иван
Прайдът отново разбуни духовете, както всяка година, и ще продължава да го прави. Колкото повече различни групи, без значение дали са с политически или други цели, агресират срещу него, толкова повече го бетонират да се случи и другата година.
Хомосексуални е имало и по време на Римската империя, ще има и по време на Марсианската империя. Аргументи „За“ и „Против“ ще има винаги и всякакви хора ще се изказват по какъвто начин намерят за добре и това няма да се промени.
Медиите винаги ще се опитват да отразят всяка гледна точка, защото просто се чете. И това няма да се промени. Тук всеки може да си чеше езика безкрайно и ще смята себе си за прав, опитвайки се неуспешно да убеди другия да приеме неговата гледна точка.
Като оставим това настрана, нека се опитаме да разберем какво всъщност иска Прайда – и хората, участващи в него, и хората, които го организират, и организациите, които го подкрепят по един или друг начин. Уж звучи просто – приемане, толерантност, права за ЛГБТ общността. На практика обаче нещата не изглеждат точно така.
Приемане и толерантност – това с паради няма да се постигне (не и с подобни паради). Приемането ще дойде по съвсем друг и напълно естествен начин – когато хетеросексуалните разберат сами какви точно са ЛГБТ хората чрез своята лична комуникация. Когато разберат, че сред приятелите им, роднините им, децата им, колегите им, шефовете им има хомосексуални, тогава ще се случи това.
Насила, образно казано, това няма да стане. Още повече с паради, в които можеш да срещнеш полуголи, пияни, надрусани и такива, които просто са отишли за музиката. Впрочем, такива хора можеш да срещнеш и по мачове, и по концерти, и по други изяви, ама те не ПАРАДират.
Приемането е естествен процес, който изисква време. България определено е много по-толерантна от много други страни по света по отношение на ЛГБТ общността. Да, има и много други страни, в които двама мъже могат да се целуват по улиците, а у нас сигурно ще получат някое паве в главата, но така е устроен света. А защо две жени, които правят същото, най-вероятно ще получат апетитни погледи е съвсем друг въпрос, белег на един манталитет.
И дори с този естествен процес винаги ще има едни хора, които никога няма да приемат хомосексуалните или транссексуалните, а биха си затворили очите за две (и повече) жени във филмите за възрастни. Ама и голяма част от тях боготворят Хитлер, така че едва ли трябва да бъдат давани за пример при каузата „Против“. Това е реалността.
Правата – тук е най-интересният елемент. Юридически нещата не звучат кой знае колко странно. Искат да се позволят гей браковете, за да могат да се възползват от редица социални и икономически права – по-добро данъчно облагане, системи за здравеопазване, право на наследяване и други имуществени права, право на медицинска и конфиденциална информация, та дори и общо разглеждане на доходите на еднополовата двойка при кандидатстване за кредит за жилище. Много важно е да се спомене и вкарването на сексуалната ориентация в престъпленията от омраза, защото Михаил беше убит, „защото приличал на гей“.
Много теми са, нали? Драги ми организатори, къде са ви усилията в тази посока, тъй като те са най-важните и те са тези, които могат да бъдат постигнати чрез законови проблеми? Не трябва ли да ги обяснявате и повтаряте през цялата година, а не само седмица преди и след Прайда? И тук имам предвид адекватен дебат, а не повтаряне на мантрата: „Ние сме дискриминирани“, която очевидно не помага.
Разкажете историята на Пешо и Иван, които са заедно от 20 години, на Мария и Гергана, които си имат дете, което може би вече е пораснало, на самоубилите се деца, защото са в общество, което не ги приема, на депресираните деца, които ги пребиват в училище, защото са имали нещастието да се родят с женски черти, на децата, които изпитват страх да кажат на родителите си, защото може да ги разочароват, за нещо, за което нямат вина, на хомофобските престъпления, които изобщо не се докладват, защото няма доверие, а страх. Повтаряйте ги на колкото места можете. Със сигурност има достатъчно истории, които служат като за доказателство за реалните проблеми.
Това е „лицето“, което би трябвало да покажете на обществото, ако наистина искате промяна, а не мъже на 20 сантиметра токчета със саксия на главата.
Автор: Мартин Иванов
Коментари
