Управляващите са малка общност, която се е откъснала от управляваните и живее по свои закони

Днес, гледайки едни снимки на нелепи хора с дрехи на калинкови точки, се досетих за мисъл на мой приятел от ранните СДС-години, която звучи горе-долу така:

„Катастрофата в България ще настъпи, когато средната интелигентност на управляващите стане по-малка (по-ниска) от средната интелигентност на управляваните.“

Но тук бившият математик у (в) мен неспокойно започва да разсъждава.

По принцип действа една норма (правило, закон) за Регресията към средната стойност.

Т.е. крайните, екстремалните значения могат да дестабилизират системата и затова тя се стреми към средното, към усредненото си значение.

Ако не беше така, децата на високите родители щяха да са все по-високи, на ниските родители – все по-ниски, и ние постепенно бихме се оказали в свят, населен само с гиганти и джуджета. Но не, още много отдавна, 80-те години на 19 век, това го е установил един човек на име Френсис Галтон. Той събира много данни и показва, че средно статистически децата на по-високите родители са по-ниски от тях, а на по-ниските родители – по-високи, сиреч има стремеж към средното.

От тази гледна точка е почти пълен абсурд средната интелигентност на управляващите да е по-ниска от средната интелигентост на управляваните!

Средната интелигентност на управляващите би се стремяла поне към средната интелигентост на управляваните (доколкото управляващите са много малък брой и тяхната интелигентност сама по себе си не може да повлияе съществено на средната интелигентност на управляваните). Но не и да падне рязко под нея!

Кога, обаче, това е възможно? А че е възможно, животът ни убеждава напоследък…

Теорията на системите изучава два типични възможни случая на подобна аномалия:

1. Управляващите са малка, затворена общност, която се е откъснала от управляваните и живее по свои закони, в нея си текат свои процеси, тя си има свои приоритети и цели, нямащи нищо общо с приоритетите и целите на управляваните. С дрги думи, имаме два паралелни свята, които практически не си влияят един на друг.
И всеки от тях си има своя средна интелигентност, а тези средни интелигентности са независими една от друга.

При това в света на управляващите ядрото, около което е започнало да се групира средното значение на интелигентността не е било с особено висока интелигентост, даже бих казал – било е с ниска интелигентност. Поради тази причина, то привлича – по Регресията към средната стойност – и по-интелигентните в тази общност, ето защо те започват да изглеждат и да говорят като не особено интелигентни, каквито не са (били).

2. Налице е мутация. Управляващите са плод на мутация. Мутация, която поради системния кадрови подбор, не изискващ особена интелигентност, се закрепя и стабилизира. В един момент е настъпила такава мутация, т.е. на хора с тази мутация е поверена властта, а мутацията по свои си механизми на подбор се самовъзпроизвежда и засилва. От мутация сред и чрез тези хора, тя става тяхна трайна характеристика. С тази си характеристика онези, които я притежават, стават далеч по-способни да оцеляват и се задържат във властта, придобиват гарантиращи им съхранението и развитието свойства и средства за борба и преследване на интересите си.

Не мога да кажа коя от двете обяснителни алтернативи е вярната. Може да има и трета, и четвърта.
Но за да оцелее България, трябва спешно да се засили интелигентността на управляващите!

Иначе кои да са те – думата имат управляваните. Нали така е при демокрацията, дори при фейк-демокрацията.

Аз съм казвал, че повече няма да коментирам Кои (да) са управляващите, защото не мога да влияя на процеса на избирането им, нито на наказването им за техните грешки. Ще говоря само Какви те трябва да бъдат.

Дотам се докарах, че за мен Какви е по-важно от Кои.

Николай Слатински, фейсбук