8 месеца не могат да хванат дървото-убиец на сина на Московски, този го заловиха за…

 

 

 

Христо Комарницки:

Значи осем месеца не могат да хванат дървото-убиец на сина на Московски, обаче този го заловиха за половин ДНК-проба време!

Евала!

 

 

Арман Бабикян:

Изглежда големият „демократ“ Борисов още не е рабрал, че правителствата и държавите не управляват медиите по белия свят.Та решил човека да вика посланици и да им се кара, че очернят страната ни…..

Значи още нещо не е разбрал – те писаха срещу него и властта, а не срещу страната и народа ни.

Малка, но съществена разлика!

 

 

 

Георги Дренчев:

Много искам да повярвам на мвр, ама нямам желание, а на премиера, не само, че не му вярвам, а не искам, а нямам и желание.

 

 

 

Александър Хараланов:

ПО РЕЙМЪНД ЧАНДЛЪР :

 

 

Министър Марлоу беше подпрял глава с ръце върху бюрото си. Не беше мигнал цяла нощ,а и пет килограмовия златен ланец, който висеше на врата му пречеше да държи главата си изправена. Мислите му се влачеха като мокри вестници по градски канал. „Хм…Заплетен случай…Сега пък не била изнасилена…Ми откъде се взе тая сперма по тялото?…Според патоанатома, тя е застреляна с абалет от случайно преминаващ клошар. Но кой, кой … румънец, украйнец, японец ?“

 

 

 

Министър Марлоу извади гребенче от задния си джоб и се погледна в малко огледалце. Започна бавно да реши оскъдното си бретонче, цъкайки с език като повреден метроном. „Ами ако е съученикът ѝ Пенчо, който я преследва от 20-се години? Просто не знам…Не знам какво ще кажа на пресконференцията…“

 

 

 

Телефонен звън продра оглушителната тишина. Министър Марлоу грабна бързо телефона, а през главата му премина светкавична мисъл „Дано да е Виктория!“. Лицето му замръзна като восъчна статуя. Нищо не трепваше. Само устните му повтаряха: „Слушам, г-н премиер, да г-н премиер, ще кажа…психопат, да, добре…германец, случаен германец, с пистолет, не с лък, добре…да, не е журналистка, да, бизнес дама е, слушам, г-н премиер…“

 

 

 

Министър Марлоу с мъка се изправи, понамести ланеца си и потътри крака към пресконференцията.

 

 

 

Иво Джоков:

 

Навсякъде стават тежки престъпления. Навсякъде има психопати, убийци, престъпници. Но ние сме уникални по това, че никой в тая държава не се бори с тях. Уникални сме с това, че за да се задвижи тежкия апарат на разследването трябва безпрецедентен вътрешен и външен натиск. Уникални сме с министър-председателя си, който се репчи на европейските политици призовали към адекватно разследване, вместо да каже – да, МВР не работи както трябва, разбираемо е, че обществото не ни вярва.

 

 

 

Уникални сме, че ни боли повече от това, че сме се „изложили“ пред света, а не че една млада жена си е отишла по брутален и жесток начин. Уникални сме, че не ни пука за хилядите жертви на битовата престъпност, на катастрофите по пътищата, на корупцията в здравеопазването. Уникални сме с медиите си, които вкупом повтарят рефрените спуснати им отвисоко и нямат собствено мнение, дори когато жертвата е техен колега. Уникални сме и с „опозицията“ си, която съзнателно изманипулира случая за да извлече дивиденти. Уникални сме с търпението си към всичко, което изброих. Всъщност, уникални тъпаци сме..

 

 

Afera.bg