Бедните стават все повече. И умират. Не ги виждаме, не искаме да ги видим заради ужаса, че трябва да направим нещо

А в същото време пред очите ни от глад умират наши близки, съседи, съграждани…Никой не се интересува от тях. БЕДНИТЕ СА НЕВИДИМИ!

Те си нямат кръстници, които от добра воля да им дарят 180 квадрата луксозен апартамент в София, тях не ги канят по пиршества с пърформанси на голи жени от мезета. Бедните не ги виждаме по медиите, по интервюта и публикации. Дори във Фейсбук не ги виждаме, защото не могат да си позволят лукса за компютър и интернет.

Друга България. Бедна, оскотяла, затворена в собствения си ад. Мислеща единствено как да стопли мръзнещото си тяло, как да намери малко храна, за да оцелее …поне няколко дена до следващото ядене. Болна, без надежда да се излекува, защото няма пари.

ЗАБРАВЕНАТА БЪЛГАРИЯ!

Много от хората ще ми опонират, че няма толкова бедни хора. Има. Това, че не сте ги видели, не означава, че ги няма. И обикновено не са по гетата. А по стари градски порутени къщи и апартаменти, в самосрутващи се селски къщи. На доизживяване. Предпочитат да не излизат сред хората, не всички обичат съжалението. А понякога просто нямат сили.

Отидете някой път до социалните трапезарии за бедни и вижте колко е вкусна една топла супа и филия хляб за човек, който скоро не е ял. Или вижте седналите по някои магазини старци да се постоплят …поне за малко.

Вижте в магазините родители, българи, които купуват на децата си кисело мляко на промоция от по 40 стотинки, от което се натравяш само като погледнеш опаковката! И ровещите в дрехите „втора употреба“…

Бедните стават все повече. И умират. Не ги виждаме, не искаме да ги видим заради ужаса, че трябва да направим нещо. Толкова по-спокойно е да се правим, че сме слепи и че няма проблеми. Всичко е точно…само където преди няколко дена в агония от студ и глад са починали сами двама българи….

Елена Гунчева, фейсбук